Преди няколко години моя милост и още неколцина ентусиазирани туристи се емнахме да разпуснем в Балкана. За целта си нарочихме хижа „Ивайло, която се намира в тревненския балкан. Ходенето не беше много – само два часа пеша от гара Кръстец до там. Стопанин на хижата по онова време беше един дяволит и сладкодумен мъжага – бай Иван.

Пристигнахме ние благополучно в хижата, настанихме се и, както си му е реда, заседнахме на софрата. Бай Иван мигом се присъедини към компанията ни и се завързаха едни сладкодумни приказки за времето, политиката, дивеча в района. Двама от компанията си падаха малко пишман авджии и започнаха да се наддумват кой какъв дивеч уж бил отстрелял. Ние си ги знаехме, че само локуми разтягат, но бай Иван явно им се върза на хвалбите и подхвана разкази за разни ловни случки. Ето и най-колоритната от тях, която ни остави зяпнали от почуда:))

Тази ловна история, според думите му, се случила още по Тошово време. От Горското ли, от Ловното дружество ли, не помня вече, но информирали членовете на местната ловна дружинка и хижарите в района, че на някакви чужденци-големци им се прищяло да отстрелят мечка точно в техния район. А на  лов щели да ги водят някакви видни партийни другари. Предупредили ги надлежно да имат готовност и местните ловци се хванали за главата, щото от години в тоя район мечки не се навъртали. Чудили се и се маяли как да излязат от положението и накрая го измудрили. Купили „на старо” една мечка от някакъв цирк. Заградили един доста големичък район в балкана и пуснали мечката там – да се разхожда на воля хайванчето, докато му настъпи часа.

Не се минало много време и пристигнало съобщение, че големците вече са цъфнали в Трявна и всеки момент ще хващат балкана мечка да ловят. Та да тича експресно някой да пуска мечката от заграждението. И бай ви Иван яхнал велосипеда и се емнал по горския път. Стигнал той до мястото, подпрял велосипеда на едно дърво и набързо разрушкал част от оградата. След което едвам сварил да се шмугне в близките храсталаци, щото мечката се оказала кажи речи до него.

На това място от разказа си бай Иван направи драматична пауза, отпивайки няколко големи гълтока домашно винце. След това замези и бавно задъвка домашната луканка, а ние седяхме и с нетърпение чакахме края на историята. Накрая един от нашите авджии не се стърпя и попита: „ И какво стана? Да не те нападна мечката”?

- Да ме нападне ли? – изгледа го с величайша почуда бай Иван. - По-лошо браткооо, по-лошо! Аз докато сваря да се навра в храсталака, оная ми ти мечка като се хукна, и накъде мислиш? Право към колелото ми! Докато сваря да клепна, мамка й мечешка, яхна се на колелото и запраши надолу по пътя, та чак пушилка се вдигна след нея, циркаджийката му с циркаджийка :)) Та, такива ми ти авджийски истории :)))

Яка авджийска история (по скромното мнение на стоящия до мен авджия!):))))
Посмях се и аз с вас!:))))

хахахахаа, това ми напомни как в Рuсia това лято напили една мечка за да я " улови" испанския крал. :))) горките мечета :)

Гледах скоро, че им било топло у нас и не искали да спят, голямо бъзикане sе бъзикаха колегите за купонджийките мечки :)

Е га ти мечката!!!!! :))))))))))))))))))

Представям си, ако беше мечка-дървар! :))))

мечка - колоездачка
мечка - дърварка

картинка...Смееех!
..."и мечка кара ко-ле-ло, а мечка кара ко-ле-ло" (мелодията я знаете).

посмяхме се приятно със сутрешното кафе
благодаряяя :)))))))

:):):):):)

Tazi istoriq sa mi ja razkazvali edno kum edno. No tvyrdqha che se sluchilo nqkude okolo Durankulak ...ne nemski turisti :-)))

весела историйка:))