Последните десетина дни поставиха на изпитание издръжливостта ми и умението ми да възвръщам равновесието си. Случиха се куп неща, които, ако го разгледам по отделно, не са болка за умирачка. Но сумарно почти ме извадиха от релсите. Имах нужда от почивка, имах нужда да събера мислите си, да намеря центъра си, да се взема в ръце. Има години, когато навлизането в Сатурновия период почти не ми влияе, но тази година ми дойде нанагорно:(

Може да не ви се вярва, но понякога чувствителността ми се изостря до такава степен, че болезнено усещам състоянието на тези, до които по някакъв начин се докосвам. И явно повечето от реалните и виртуалните ми познати и приятели не са в кондиция, защото през мен преминава болка, която понякога ми е неимоверно трудно да трансформирам до степен, да не ме засегне особено:(

И така – имах нужда от почивка. Когато почувствам отчетливо тази потребност, интуитивно избирам дестинация, където знам че ще мога да презаредя батериите си и да вляза в хармония със себе си. Обикновено правя избора си, изключвайки логиката. От опит знам, че мястото, където от раз ми хрумне да отидем, е най-подходящото за целта, че енергията и специфичните му вибрации ще ми помогнат в отговор на вътрешното ми състояние и нуждите ми. Та в събота асоциирах потребността си с иконата на Богородица Троеручица от Троянския манастир. Час по-късно вече бяхме на път:))

За последен път бяхме там за Цветница. Хотелската част на манастира предлага чудесни условия за почивка. А този път се оказа, че са я ремонтирали, подменили са мебелите. . .и цените за нощувка де - скочили са почти двойно:)

Хотелската част, където пренощувахме

Троянски манастир - скривалище на В. Левски

Случайност или не, но едва когато се настанихме и влязохме в храма разбрахме, че на 14 октомври е Петков ден – празникът на св. Петка българска. Оказа се също, че на тази дата Троян чества своя празник. Но ние не се заседяхме много в града – нали търсехме уединение, тишина и спокойствие. 

На връщане вчера се спряхме да си купим няколко съдинки от прочутата троянска керамика. Цехът за производство се намира на излизане от града в посока – Кърнаре. Ако знаете с какви симпатяги се запознахме там:) Позволиха ни да видим как рисуват по съдовете прочутата Троянска шарка:)

Девойчето, което декорираше керамичните купи, беше невероятно лъчезарно. Докато с възхитителна сръчност нанасяше боите, не спираше да говори в отговор на любознателните ми въпроси. Разказа ни как група японци дълго се чудили как са изрисувани  шарките, дори пробвали  да направят нещо подобно, но естествено не успели:)

Писала съм в един постинг от какво голямо значение е в какво състояние на духа се намираме, когато творим нещо – без значение дали е гозбата за трапезата ни, гоблена, който бродираме, книгата /статията/ , която пишем или картината, която рисуваме. Изпод ръцете на онова крехко момиче излизаха съдове, в които непознати за нея хора щяха да приготвят или сервират храна. И положителната енергия, любовта, с която то изписваше красивите им шарки щеше да се прибавя към храната. Затова без никакво колебание си купихме един голям гювеч и няколко красиво изписани чинии.

Обещахме на девойчето, че при следващото ни посещение ще му донесем армаган от Долината на розите. Аз си знам какво:)
В обобщение - починахме си, заредихме батериите, готови сме за нови подвизи:))))

аз...отдавна съм...нощувала в този манастир. Бях малка, но...още си спомням дървените легла, как не вярвахме, че ще можем да спим, а как бяхме невероятно отпочинали насутринта :):):):)

Успешна седмица.:)))))

мога само да се надявам,че е вярно - всеки стих, който пиша е плод на чувствата ми:)

мисълта ми беше, че енергията, която влагаме в творенията си, се възприема - понякога доста директно, от хората, които влизат в досег с тях. Пример - ако един художник използва рисуването като средство за разтоварване, то картините му функционират като енергийни вампири, нанасяйки вреда на другите.

Ikonata na Sv Bogorodia po vsiako vreme li e izlogena

изложена е постоянно