В близост до южната страна на Голямата пирамида в Гиза все още се виждат две големи ями, всяка от които е с форма на кораб. В неразпечатаната яма, която е била изследвана със специални фиброоптични камери, е установено наличието морски съд с висок нос и дължина над 30 м. През 50-те години на миналия 20-ти век другата от ямите бива разкопана от археолози. В нея е открит голяма морски съд, който понастоящем се съхранява в т.нар. „Корабен музей”, построен специално за него в близост до въпросната южна фасада.
Според специалисти корабът е на около 4500 години и, въпреки възрастта си, все още е в отлично състояние. Водоизместимостта му е около 40 тона. Конструкцията му, пак според мнението на специалисти, включва „всички характерни качества на морски съд с нос и кърма, по-високи дори от тези – на викингските кораби, пригоден да преодолява високите вълни в открито море, а не само малките вълнички по река Нил”. Ето защо са изказани предположения, че такъв плавателен съд може да построи само народ с дълги и утвърдени традиции за плаване в открито море. Как и защо древните корабостроители са натрупали опит и мореплавателски умения и до днес си остава една от загадките на платото Гиза.
Според мнения на египтолози, предназначението на този кораб е било да символизира лодката, която ще отнесе душата на починалия фараон на небето. Но защо, след като древните египтяни са умеели да изработват изключително изкусни мащабни модели, са си направили труда да построят и след това да закопаят толкова голям и сложен като конструкция съд? Имали ли са тези огромни плавателни съдове друго предназначение, освен символичното?
На около 13 км. западно от Абидос се намира храма на Сети I (баща на знаменития Рамзес II), посветен на Озирис.
Jones е писал за този храм тук.
На около километър от този храм пясъците на пустинята ревниво пазят тайната на друга загадка. В края на 1991 г. американски и египетски археолози откриват в този район флотилия от 12 кораба, заровени в пустинята. Според учените плавателните съдове с размери 15-18 м. са на около 5000 години! След като ги изследват, учените отново заравят лодките с оглед опазването им. Както и плавателния съд, открит до Голямата пирамида, формата им подсказва, че са предназначени за плаване в открито море. Какво действително е било тяхното предназначение и защо в „Текстовете от пирамидите” се споменава за сложни плавателни съдове, един от които е с дължина почти 610 м.?
Били ли са използвани тези кораби по предназначение? Дали древните мореплаватели са умеели да определят курса им по звездите? И, ако с тях са кръстосвали моретата и дори океаните, откъде са придобили умения за създаване на точните им карти и схеми? Дали те по някакъв начин са били свързани с легендарните богове на Първото време, за които се твърди, че са донесли в Египет не само цивилизацията, астрономията, архитектурата, математиката и писмеността?
Може би не е далеч времето, когато много от тези въпроси ще получат своите отговори.
Може би. . . .За финикийците гледах наскоро доста добре направен документален филм. Но за египетски йероглифи в Австралия чувам за пръв път! Напиши нещо по темата, или дай линк, ако вече си писал.
Що се касае до авиацията - то си пише в онези книги, дето обичам да ги чета, че атлантите са имали летателни машини. А нали именно те са основали египетската цивилизация, предвиждайли потъването на Атлантида.
