Той беше обикновен човек, който разказваше необикновени истории. Повечето от слушателите му смятаха, че разказите му за приказни страни, митични същества и славни герои са плод на богатото му и завидно въображение. Което донякъде го устройваше. Защото, докато приемаха историите му за измислици, никой не изискваше от него да представи доказателства, че описваните от него царства и персонажи наистина съществуват.

От време на време се намираха слушатели, които го наричаха измамник. Но тези обвинители бяха хора, обзети от чувството на несигурност и. . . страх. Защото дълбоко в себе си те знаеха, че той разказва истински истории.

Един злополучен ден Разказвачът се изправи пред Сянката. Беше му се случвало и преди. Когато за пръв път се срещна с нея, го обзе. . .страх. Не се боеше за себе си, а за тези, които обичаха да слушат неговите приказки. Сянката, като всяка Сянка, беше до голяма степен проекция на страховете и тревогите му. Образът, който той видя, беше страховит. Естествено – нали тя въплъщаваше собствените му страхове, тревоги, съмнения.

Сянката зашепна настойчиво : „Няма кой да те чуе! Умовете човешки са приспани! Сърцата човешки са полумъртви!”

- „Но аз мога да им разкажа толкова поучителни истории” – възрази Разказвачът. - „Всяка от тях съм я преживял! За всяка мога да свидетелствам”!

Сянката се изсмя подигравателно.

Разказвачът на истории знаеше, че Сянката го провокира и изпитва. Знаеше също, че наглед негов противник, тя бе негов Съюзник.

Въпрос на гледна точка. И на разбирания. Опитът го  беше научил, че от всяка ситуация имаше право на избор какво да усвои като опит.

А Разказвачът обичаше да усвоява опита наречен „състрадание”; „разбиране”; „прошка”. . . .

В земите, които посещаваше от време на време, наричаха този опит Любов.

И, воден от Любовта, Разказвачът щеше да намери сили в себе си да продължи да разказва своите приказни истории.

А слушателите? Той знаеше, че повечето от тях смятат разказите му за измислици. Но обичат да слушат приказките му и да се потапят чрез тях в един свят, видян в сънищата им. И дори не подозират колко реален е той. . . 

историите които усещаш със сърцето си...няма как да ги помислиш за измислени. Обичам да чета истински истории, те далеч надминават полета на въображението. :))

Защото във всяка измислица, има зрънце истина. И всичко е по-реално, отколкото ни се струва понякога.

Състраданието, разбирането, прошката и любовта не са измислици. Измислица са омразата, нетолерантността, негативизмът.
Наздраве! Браво!