Разказвачът на приказки много обичаше да пътешества. Светът, в който живееше с тялото си, беше твърде голям, за да може да го обходи и опознае за един живот. И той го знаеше. Въпреки това използваше всяка предоставена му възможност, за да се докосне до него, да вдиша аромата му, да почувства със сетивата и сърцето си както красотата, така и страданието му. Понякога изпадаше във възторг от хубостта му. Друг път болката на този обичан и прекрасен свят го разкъсваше на малки късчета и му се струваше, че няма да има сили да продължи да живее сред толкова омраза и насилие. И в такива моменти на отчаяние и слабост единствената утеха идваше от Другия свят, където живееше Духът му.
Когато за пръв път се озова в Другия свят, Разказвачът беше дете. И като всяко дете не направи разлика между двата свята. За него те бяха еднакво реални. И ако Телесният свят беше огромен, той откри, че Другият свят бе безпределен. И за да не се загуби в него или пък да се изкуши да остане завинаги там му бе изпратен Водач.
С годините Телесният свят спусна ефирен и невидим воал и обгърна с него Разказвача. Светът на Безпределността като че ли остана в сънищата му, но Водачът му, който беше и негов Наставник, от време на време го развеждаше из необятните му приказни простори. Учеше го с огромно търпение и любов да разпознава опасностите и изкушенията му, вдъхваше му смелост да продължава да го обхожда и изследва. Запозна го с други Пътешественици, Разказвачи, Изследователи и Наставници. Помогна му да събуди паметта си и да си спомни кой е всъщност, защо живее и в двата свята, как и до каква степен е позволено да ги моделира и променя. И един прекрасен ден Разказвачът осъзна, че ефирният воал между двата Свята се е вдигнал и че идваха времена, когато той щеше да се осмели да разкаже на другите за своите приказни пътешествия.
* * *
В близост до града, в който живееше Разказвачът, имаше минерален извор. Водата му беше целебна и когато хората от околността откриха полезните й свойства, построиха до него къпалня. Повечето от тях познаваха само Телесния свят, върху очите и сърцата им беше спуснат неговия невидим воал и те не знаеха, че докато потапят телата си в целебните води на извора, невидими лечители им помагат да възстановят силите си и да се избавят от болежките си. Хората изобщо не подозираха, че изворът има своя Пазителка, която се грижи за неговата чистота, вливайки във водата му целебна енергия.
Един ден Разказвачът чу гласа на Пазителката на извора. Това не го учуди, защото преди време беше открил, че е научил Универсалния език и може да разговаря с вятъра, водата, планините, растенията, животните. Гласът тихичко го зовеше и той откликна на поканата. Каква беше изненадата му, когато пристигайки в къпалнята, узна, че се е случила голяма беда. Хората се къпеха във водите на извора, както обикновено. Невидимият воал на Телесния свят закриваше очите им и за пръв път Разказвачът се зарадва, че те не виждаха това, което виждаше той.
Изворната нимфа беше в плен на злонамерени същества. Беше се срещал с тях, познаваше привичките им, природата им – единственият импулс, който ги движеше, беше да вредят и да рушат. Не бяха съзнателни вредители, бяха слуги, изпратени от разумен господар, който много добре знаеше какво върши. Имаше и такива обитатели и в Телесния и в Духовния свят – същества, изпълнени с гняв, себичност и омраза. Единствената храна, която ги поддържаше живи, бе страхът и омразата, които изпитваха хората. И, за да могат да удължават живота си, те се нуждаеха от тази храна ежедневно. Единственият начин да се сдобиват с нея бе да всяват страх, алчност и омраза сред обитателите и на двата свята.
Това, което направи Разказвачът бе нещо, което беше вършил многократно и преди – призова своите приятели и наставници. И с обединени сили всички заедно освободиха Пазителката на извора, прочистиха къпалнята и района около нея и си тръгнаха чак когато се увериха, че дори и в недрата на земята, от където извираше водата, не е останало спотаено нито едно злонамерено създание.
Дни след тази случка Разказвачът не можеше да я заличи от съзнанието си. Може би, защото му беше за пръв път. Беше едновременно и потресен и изпълнен със скръб. Дори и не смееше да попита Наставниците си, случвало ли се е и друг път подобно нещо с други Пазители на извори. Когато се отърси от тъгата си, реши да разкаже тази история на хората.
Защото разбра, че не само той може да помага на изворите на запазят или да възстановят чистотата си.
но нали и ти ,и аз , и всички сме малки вселени...
Да,звездите тогава са в нас....
01.02.2007 13:51
