Може и да сте забелязали, че в навечерието на Рождество Христово моя милост нещо се вдетини:) Та тази сутрин, докато чета най-новите постинги в блога, с едно ухо слушам малките сладурчета от предаването по бтв „По-по-най” и се хиля с глас на бисерите на един от участниците. И както ги слушам, в главата ми изплуваха позабравени спомени за бисерите на моите деца.
Малкият ми син беше на четири години, когато за пръв път го заведохме на почивка в Несебър. Още първата вечер се разходихме до стария град и като минавахме по моста, големият ми син, който тогава беше на 9 г. възкликна : Яааа, вятърна мелница”!! А малкият философ, който тогава вече бърбореше като кречетало, емоционално му опонира на момента: „Не беее, това е мелница за вятър!! Защо говориш такива букости”?!
Батко му, за да не падне по гръб, започна да го дразни, че не може да каже „лимонада”. Как да не мога бе, мога! Люлюнада!!! Хахахааа, хили се големия, ама и чорапогащник не можеш да казваааш:)) Мога бе, мога!! Пучурасник!!
И почват двамата един спор за правоговора, а малкия си беше доста инат и като не може да надвие, пуска сирената, ама колкото му глас държи. Че за да млъкне, се наложи да извадя един компромат за батко му, който като малък не можеше да казва „Р”. Но не го заместваше с „Л”, както повечето деца, а с „Д” :) И като му кажех: Я кажи „Рачо Реже Риба” чувах „Дачо Деже Диба” :) Да ви кажа - компромата не свърши кой знае каква работа и половин час слушахме с баща им „ЛюЛюнадааа” и „Дибааа”, докато не ги напъхахме в първата попаднала пред очите ни сладкарница:)
Няколко дни по-късно се разхождахме из Слънчев бряг и по едно време малкия ме задърпа за ръката: „Мамо, мамоооо!! Искам да ми купиш една вафличкааа! Ама да е с дръжка! А сега де, каква вафличка с дръжка бе детенце?! А то детето видяло друго дете да ближе сладолед „Ескимо”, ама като дотогава не бяхме му купували такова чудо с дръжка . . .:)
На прибиране от морето пътят минаваше покрай ТЕЦ „Първа комсомолска”, където работехме двамата с баща му. Сега не знам как е положението там, но в онези години няколкото комина на централата бълваха едни пушеци. . . целия район беше в пепелак и хората от района дишахме повече серни окиси, отколкото нормален въздух.
Та, загледа се хлапето в комините и почва с въпросите: „Мамо, татко тук ли работи”? Отговарям утвърдително, след което бива изстрелян следващия въпрос: „Мамо, а татко в кой комин се мушка”??. . .И до ден днешен не знам, защо той тогава реши, че татко му се мушка в някой от комините, а и той не може да ми даде сносно обяснение:)))
Минало,незабравимо!Дечица милички!Дар Божи са те!И радост и мъка,но без тях ще е по-мъка!
Нека всички да са живи и здрави!И щастливи!:)))
23.12.2006 14:34
btw...tia vsustnost iska6e da kaje peperydka:)))
vesi praznici na vsi4ki
sorry 4e na latinica vi pi6a ama ne6to problemi s kirilicata imam v momenta
Не по-малко култов беше и момента, когато точно се беше научила да брои и го правеше навсякде. Направи го и докато чакахме премръзнали един междуградски автобус, който закъсняваше, насред едно кафене, пълно с изнервени пътници. Тогава, понеже беше доста дразнещо това нейно броене на фона на нещастните физиономии наоколо я помолих: "Мило, моля те, брой на ум". Няколко минути по късно звънко детско гласче разкъса подтискащата тишина: "Тате, трудно ми е на така... Може ли пак да броя на глупаво?". Повечето пътници в кафенето се заподхилкваха, което пък си беше добре, предвид нервната атмосфера...
01.01.2007 18:08
Сама съм с двете си деца/ 6 и 4 ,5/ и гледаме по телевизора любовен филм и естесвено героите се целуват.СИНЪТ МИ /МАЛКИЯТ/пита:Майко,вие с татко целувате ли се? Докато си отворя устата да кажа нещо,дъщеря ми/голямата/заявява най-авторитетно:Ама че си глупав!Те като са били млади / в момента съм на 32/ на скришно място са се целували!
