Когато човек се докосва до величието и красотата на природата, внезапно осъзнава, колко бедна е човешката реч. Каквито и думи да използваме, онова, което трепва в душата ни, трудно подлежи на описание. Възторг, смирение, преклонение, почит и дълбока тиха благодарност изпълват моята душа всеки път, когато влизам в директно съприкосновение с нея.

Обичам планините и съм безкрайно благодарна на съдбата, че имам щастието да живея в едно от райските кътчета на България – Долината на розите. Великолепието й е видно от високите върхове на Стара планина и въпреки че многократно съм й се любувала, всеки път дъхът ми спира от красотата на гледката, която се разкрива пред погледа ми, когато се изкача на Бузлуджа, връх Шипка, Малуша или Мазалат.

При липса на достатъчно време най-близкото място, откъдето можем да се любуваме на Долината, е малка поляна, намираща се някъде по средата на пътя към Бузлуджа. Вчера времето беше слънчево и топло и ние със Съни единодушно решихме да прекараме деня на тази полянка. Затруднявам се да опиша чувството, което ме обзе още щом стъпих там. Може би най-близката  дума е – опиянение. От кристално чистия въздух, сапфирено синьото небе, блещукащият с безброй малки дъгички сняг, панорамната гледка и . . тишината!

На запад се извисява, величествен и задрямал под снежната си завивка, масивът Триглав. На юг, покрита с леки ефирни облачета, е Средна гора. А далече, далече на югозапад зад ридовете й белеят върховете на Рила.

Ние със Съни имаме навик, където и да отидем, да поздравяваме с почит и любов духа на мястото (или дома), а когато си тръгваме, винаги му благодарим за гостоприемството. И двамата знаем, че макар и невидими за очите ни, всяка една местност е населена с ефирни обитатели-пазители. Ако се чудите как така ги има, а ние не ги виждаме, ще ви приведа един популярен пример – перката на вентилатора. Спомнете си, как при включването му тя изглежда плътна, а след като повиши оборотите си става почти прозрачна и невидима за окото ни. Да, така е – всичко опира до честотата на вибрация на материята:))

Дали са ни приели с радост или присъствието ни им додява и дори ги притеснява – затова съдим по усещанията и емоционалното ни състояние. Вчера невидимите обитатели на поляната определено ни се зарадваха:) Защо смятам така ли? Ами щом ми се прииска да правя снежен човек от оскъдните преспички сняг, да полежа на земята и да усетя пулса й, да говоря на дърветата и шипките. . . Да прегърна планината, така, както тя е прегърнала Долината. . . И да благодаря! Да благодаря с цялото си сърце за тази благословена привилегия да съм Тук и Сега!

Цялото ми същество пееше вчера и благодареше – за всичко!

Лежах на сухата трева, любувах се на реещите се в небето парапланери (защото малко по-нагоре на склона е любимото място на парапланеристите от района) и за пореден път преживях онова неописуемо с думи сливане с природата.

В такива мигове времето спира. Човек изведнъж осъзнава своята принадлежност.  Разбира, че е неделима част от света, в който живее. Чува пулса на живота, усеща се като капка в безбрежен океан, разбира езика му. Дори се опитва да го говори.

Вчера аз проговорих на него и почувствах, че съм разбирана. И се надявам следващия път да науча още думи, дори цели изрази. За да мога, когато прегърна отново планината, да й кажа на Универсалния език колко много я обичам!

а това е една великолепна снимка на централен Балкан, направена от височина 9 км.

Беше ми много приятно виртуалното пътешествие, което направих с теб.
Обичам планината и съм доволна, че отново се докоснах до нея макар и от далече (от компютъра).
Благодаря!

И аз благодаря! Страхотни снимки :)))

макар че не са от вчера:) Но е сниман района, за който пиша. Първата е на масива Триглав. А тази с парапланеристите е правена точно под "чинията" на Бузлуджа. Те много обичат да излитат от тази площадка, но вчера стартираха от по-малка надморска височина, в близост до поляната, където бяхме ние. Много красива гледка са с тези пъстроцветни парапланери на фона на синьото небе - как се реяяяят:))

Невероятна разходка :)))

Благодаря:)

Изпълни ми душата с блаженство! Спомних си и моите походи из планините на България и изпитах лека, благородна завист от това, че сега нямам много възможност да скитам. А много обичам природата! :)

Благодаря!

на гората, на синевата, на полята, на изгрева, на птиците, на сезоните... На колко много езици разговаряме и това е наистина уникално усещане. На мен специално толкова много ми е говорила и гората, и планината... Абе няма нужда да изреждам. Май всичко, което ме зарежда по някакъв начим ми говори на своя вълшебен език и важното е, че се разбираме и си се радваме взаимно :))).
Благодаря и аз за този пост и тези красиви снимки. За момент ми се стори, че в далечината виждам хижа "Амбарица" :))). Но не съм сигурна...

невероятни са

Az sa6to sam ot Dolinata na Rozite,vijdala sam i az tezi mesta,jivej na takova mjsto v grada,otkadeto vijdam Balkana na sever i Sredna gora na ug.Ot tazi gledka po-krasiva i otpuska6ta njma.V momenta rabotj v dobre ustroena darjava,no s pustinen klima.Sajaljvam gi,4e njmat tova bogatstvo,koeto Gospod ni e dal-prorodata ni!Njma po krasiva strana ot Bg.,da znaete!Neka si j obi4ame i da se grijiv za tova na6e bezcenno bogatstvo!
Blagodarj za bezkrainoto udovolstvie!
ot: Rades.

Аз също съм от долината на розите(Казанлък, по точно от едно село на име Сахране), но уча в Бургас и се чувствам ужасно, защото съм далеч от тази невероятна красота на балкана. Но не испускам нито една възможност да отида на поход. Снимките са супер както и описанията. Радвам се че има хора мислещи като мен!
Поздрави и приятно прекарване из планината!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ