Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2006 15:29 - Гласът на тишината
Автор: anahata Категория: Туризъм   
Прочетен: 6261 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 24.11.2006 16:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

На един час път пеша, западно от връх Столетов, се намира местността Малуша. Когато ни се иска да направим кратък преход, колкото да се поразкършим, ходим със Съни там. Оставяме колата на паркинга зад хотела, мятаме раничките на гръб и поемаме по пътеката. То по скоро е черен път, по който може да се стигне до билото с джип. Нашата кола обаче е ниска, а и на няколко места почти целогодишно има едни големи дълбоки локви, в които бихме затънали перманентно. А в балкана не е както на язовира, та да дойде някой да ни измъкне. Ще си стоим там, дето се казва – до второ пришествие. Но пък нали идеята е да походим пеша, че то с кола и баба знае :))

Черният път следва международния туристически маршрут Ком – Емине и свършва точно до местността, която е и крайният пункт на разходката ни. От там нататък преминава в пътека, по която след още час и половина се стига до местността Узана. Самата местност Малуша представлява обрасло с трева планинско било със стърчащи тук там скали, които отдалече приличат на полуразрушени останки от средновековна крепост. Гледката, която се открива от билото във всички посоки е невероятна! За мое голямо съжаление не разполагаме с цифров фотоапарат, та ще трябва да се задоволите със словесното ми описание:))

На изток се вижда паметника на връх Столетов. Зад него стърчи подобният на летяща чиния мемориал – сещате се кой:) Той впрочем от години е разграбен и сега в него само ветровете и мъглите на балкана си провеждат конференции и конгреси. Зад Бузлуджа се издига най-високия за този район връх Бидек.

На запад в далечината се издигат побелелите от сняг грамади на масива Триглав. От тази позиция връх Ботев, с двете кули, не се вижда, нищо че е по-висок. В подножието на Триглав е сгушена хижа Мазалат. Преходът от Столетов дотам си е доста тежичък за турист като мен. Преди няколко години се бяхме запътили натам, но от Узана нататък нагазихме в едни калища и локви, останали след поройните дъждове. И докато газехме в калта, загледани в краката си, сме изпуснали маркировката. Усетихме се след час ходене, аз се размрънках и накрая Съни кандиса и се върнахме в х. Узана. Малко по-късно се изсипа пороен дъжд, придружен с гръмотевици, от които почти оглушахме. Та, както става видно, понякога е полезно да изгубиш пътя. На принципа – ела зло, че без тебе по-зло:))

На север при ясно време се виждат онези белезникави скали, характерни за района около Велико Търново. Габрово се е проснало надлъж и се вижда цялото, като на длан. Малко по-вдясно са постройките в близост до прочутия Соколски манастир. И там обичаме да ходим. Пеша по туристическата пътека, която започва малко по- на север от Столетов, се слиза за час и нещо и се качва обратно за час и половина.

image
Църквата в Соколкия манастир

В двора на манастира е прочутата чешма, строена от майстор Кольо Фичето. Има осем чучура, от които тече сладка балканска вода. Осем – в памет на осемте хайдути, заловени там и обесени от турците.

image
Чешмата на майстор Кольо Фичето

На юг – точно под нас е Долината на розите. Виждат се позлатените кубета на храм-паметника в Шипка.

image

Селцата, пръснати из долината, Казанлък, язовир Копринка. И зад тях, обвита в лека мараня, се синее Средна гора. При ясно време иззад ридовете й – на югозапад - стърчат върховете на Рила. А при още по-ясно време с добър бинокъл и малко въображение сигурно бих могла да видя и Сиса у дома – как се е намърдала пред компа и се опитва да си чати по кю-то със съседния котарак Рижко :)

За последно бяхме на Малуша миналата събота. Дърветата по пътя вече са оголени, тревата по билото е полуизсъхнала. Ама пък каква трева само!! Може и да сте газили по онези големи и меки чимове, дето като стъпите върху им и краката ви затъват поне до глезените. Със Съни си избрахме местенце на завет, хвърлихме постелка върху мекият тревен килим и. . . притихнахме.

Тишина! След градския шум, с който дотолкова привикваме, че спира да ни прави впечатление, тишината тук ни пренася в друго измерение! Минути по късно слухът ми доловя странно звучене. Първоначално си мисля, че са щурци. Ама от къде щурци по това време на годината? Вслушвам се още по-внимателно. И притаявам дъх, защото внезапно осъзнавам, че този звук е песента на планината! И че аз я чувам не с ушите си. С цялото си същество я възприемам! Вълшебен планински хор, в който са вплетени трели на птички, жужене на пчели и мушици, песен на щурчета, шепот на листа и треви. И на фона на тази приказна, божествена филхармония звучи нисък и дълбок тон. Като ручило на гайда, което поддържа основната мелодия.

Казват, че всяка планета издава един основен тон, характерен само за нея, уникален, неповторим. И същото се отнася за местностите, планините, водните басейни. В топлия и слънчев ноемврийски следобед аз имах благословената възможност да чуя и песента, и основния тон на Стара планина, на Балкана. Когато съумеем да влезем в резонанс с мелодиите на Природата, ние всъщност влизаме в резонанс със самите себе си. Цялото ни същество се настройва – подобно на арфа, за да звучи хармонично онази мелодия, която всеки от нас има записана в ядрото си. Просто е нужно да притихнем, за да чуем гласа на тишината. . . И , ако е възможно, да го запомним. За да можем да го възпроизведем във всеки един момент. Особено, когато арфата ни има нужда от настройка.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dosheva - Страхотно!
24.11.2006 16:42
:):):):):)
цитирай
2. zvezdichka - Странно, но аз също съм
24.11.2006 21:54
го преживяла това съприкосновение с тишината на планината и нейната същност, с нейното жужене и живота, който кипи в недрата й. И си много права, че човек попада на друго място, там където може да бъде съвършенно отпуснат и свободен да броди по склонове и поляни, бърда и каньони, върхове и низини :). Там да открива другия живот, скрит от ежедневния му поглед в спокойствието, тишината и приветливостта на планината и гората.
И го усетих този живот от твоя разказ също така, докоснах се още веднъж до тази приказна магия - планината.
цитирай
3. anahata - zvezdichka,
24.11.2006 22:06
По-странно би било, ако само аз чувам и преживявам подобни неща:)) Убедена съм, че много хора с фина чувствителност и чуват и виждат завладяващата красота и хармония на природата, което е обнадеждаващо:))
цитирай
4. zvezdichka - :)))
24.11.2006 22:20
Така е, иначе защо са ни тези очи и тези уши и това обоняние и това сърце, ако не може искренно да се зарадва на този дар, който съвсем безплатно ти се предоставя, стига да имаш желание да се потапяш в него и да му отдаваш частичка от себе си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anahata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1383876
Постинги: 228
Коментари: 1996
Гласове: 6360
Архив