В книгите от поредицата „Агни Йога“ Учителите от тънките нива наричат това явление отсъствие. То представлява прехвърляне на съзнанието в едно от по-фините ни тела – астралното или менталното, но в будно състояние. Тоест, не е необходимо да сме в медитация или заспали.

По време на сън се случва същото на всички нас – без изключения. Съзнанието изцяло се прехвърля в едно от фините тела в зависимост от нивото на развитие на конкретния човек и с това фино тяло пребиваваме в съответстващо му по вибрация ниво/измерение. През цялото време етерното тяло остава свързано и в близост да физическото, поддържайки всички жизнени функции на организма ни и е в готовност да подаде сигнал за незабавно връщане в тленната ни дреха при физиологична необходимост или форма за заплаха от нарушаване на целостта му. Тези посещения в Тънкия свят най-често остават незапомнени  когато се събудим, което се дължи на духовното ни развитие и степен на активиране на чакрите над слънчевия сплит. В езотериката се нарича прекъснатост на съзнанието  и е донякъде предпазна мярка, защотото мнозина от нас биха били безкрайно объркани, ако си спомнят къде са били и какво са правили по време на сън. Има и хора на достатълно високо духовно ниво, които съзнателно „забравят“ преживяванията си, за да могат по-пълноценно да се превъплътят в ролята, която играят по време на настоящия си живот.

Знаейки за тези си извънтелесни пътешествия е изключително полезно преди заспиване да зададем задачите, с които искаме да се занимаем докато физическото ни тяло си почива. Например -  „Тази нощ аз ще търся отговор на еди кой си въпрос, който е от голямо значение за мен. Или ще запитам какво е посланието на болката в коляното ми. Или ще помоля за лечение, съвет и помощ.“ И т. н.

При отсъствието  обаче, както вече казах, ние сме будни. Характерните симптоми, по които можем да го разпознаем, са внезапен отлив на енергия, като е възможно дори да пребледнеем като платно. И непреодолимо желание за поне пет минути сън или тихо местенце, където да се отпуснем и релаксираме. Ставаме изключително чувствителни към най-малкия шум, който ако е рязък и остър звук е дори и болезнен – усеща се като токов удар по тялото ни. Раздразнителни сме и трудно понасяме нечие присъствие във физическа близост до нас. Когато изцяло се завърнем, нямаме ясен спомен къде сме били и какво точно сме правили. Едно обаче е сигурно – някъде спешно са се нуждаели от нашата помощ, под каквато и да било форма, и ние сме откликнали спонтанно, подчинявайки се на законите за привличане, дълг, саможертва.

Пиша всичо това, защото в тези смутни и трагични дни, когато много души групово напускат телата си и земята поради природни катастрофи от планетарни мащаби, присъствието на помощници в тънки тела е, и ще е крайно необходимо на заминаващите си. Поради стреса от преживяното, липсата на време да се подготвят за прехода, емоционалната болка, че напускат близки и дом, болшинството от тях са абсолютно дезориентирани и изплашени. Дори и тези, които вътрешно знаят, че преходът им следва неизбежна закономерност. Те се и ще се нуждаят от нас, които оставаме тук. Ето защо, ако регистрирате отсъствие, намерете спокойно кътче, където да бъдете необезпокоявани. Не се натоварвайте с излишна тревожност или притеснение. Пийте повече вода или билков/зелен чай, запазете присъствие на духа. Когато се завърнете и ви посветне, ще изпитате едно неописуемо чувство на облекчение и удовлетвореност. Знак, че някъде някому сте помогнали. Което значи, че сте помогнали на себе си, на мен, на човечеството, на Земята.

До следващия полет на духа.......до следващото отсъствие.