Може би и вие, като мен, сте се замисляли – в какви смутни и богати на събития времена живеем. Времето като че ли постоянно ускорява своя ход. Климатът се променя. Технологиите се развиват с шеметна скорост. Съзнанието на все повече от нас се докосва до нови хоризонти и измерения. Все повече хора развиват своята фина чувствителност. Духовни знания, пазени грижливо хилядолетия наред, сега се предоставят за изучаване от всеки, който изпита потребност да се докосне до тях. Източната философия – поетична и метафорична, създава свои духовни школи в западното полукълбо. Западни мисловни и духовни школи биват радушно приети и намират свои симпатизанти и последователи на Изток. Създават се условия на толерантност спрямо чужди религии и вярвания. Хора от различни нации, вероизповедания, култури и раси търсят път един към друг.
Ако погледнем на световните политически и икономически събития, изхождайки от материалистичните си възгледи, бихме сметнали, че човечеството върви към разруха и самоунищожение. На „първо четене” се виждат само негативите. Но, ако пожелаем да вникнем по-дълбоко, ще разберем, че хаосът е привиден. И че на планетата протичат странни процеси. Ще съзрем новите кълнове, които вече поникват под пометените от ураганни събития стари посеви. Ражда се новото съзнание на човечеството. И това, което възприемаме на повърхността, са родилните мъки, които предшестват появата на Новия Живот.
Характерно за такива промени е в началото на повърхността да изплуват мътилката и никому ненужните вече отпадъци. Но ако не преминем през този закономерен етап, няма как да стигнем до „твърдата земя”.
Има една известна мъдра фраза: „Не ме слушай какво говоря, а ме гледай какво върша”! Красиви думи и приказни обещания може да изказва всеки. Но ако не прибързваме и не сме неразумно доверчиви, делата на обещаващите ще ни помогнат да се ориентираме кой на какъв господ се моли и на какъв господар служи.
Условията на планетата в наше време са такива, че мнозина изпитват почти болезнена потребност да се докоснат до духовното познание. Съзнанието ни се разширява, както никога досега. Развиването на фината ни сетивност ни дава възможност да се докоснем до измерения, които от хилядолетия насам са били за нас забранена територия. У нас се пораждат въпроси, на които изпитваме потребност да си отговорим И, ако не можем да го сторим самостоятелно, се налага да потърсим помощ отвън.
Познавам много хора, които водени от импулса да намерят отговори на въпроси, които не им дават мира, се ориентират към една или друга духовна школа, религия, ашрам, гуру. . . Някои от тях успяват да намерят мястото си. Други объркани се лутат, неспособни да определят коя от всички предлагани им истини отговаря точно на техните потребности.
Ако и ти, читателю, се намираш на такъв кръстопът и се чудиш кой път да поемеш, моят съвет е: слушай сърцето си. Не търси кратки и лесни пътища, не вярвай на голи обещания за бърз напредък, развиване на лечителски или паранормални способности, защото ти вече ги притежаваш. Но, както едно малко семенце има нужда от време, за да покълне и да се развие, така и ти се нуждаеш от определен период, за да развиеш потенциала, който ти е даден още от време оно. Ти го притежаваш, както и всички ние. Не вярвай на тези, които ти казват, че се нуждаеш от платената им помощ, без която ще си останеш такъв, какъвто си сега. Вярвай на тези, които ще те насърчат да развиеш този потенциал със собствени усилия. И които ще ти предложат да бъдат твои спътници, а не водачи.
По делата им ще ги познаеш, пътнико. Не по словата им!
"спътници, а не водачи"
Друга фраза "Когато ученикът е готов, учителят ще дойде"...остава ни да сме с отворени сетива, за да не пропускаме възможности
П.П. смятам този пост за "учител". Благодаря
Радвам се, че те има anahata!:)
