Законът за причината и следствието, който ние назоваваме с думата карма, е разглеждан обширно в много книги на езотерична тематика. Има обаче едно разбиране на този закон, което смятам за погрешно, а за жалост то е широко разпространено. Много от хората смятат карма за синоним на предопределеност, срещу която ние сме абсолютно безпомощни и безсилни. Подобно разбиране носи след себе си доста негативни последици, защото ни прави пасивни, безропотно приемащи обстоятелствата и събитията, в които пряко или косвено участваме. От друга страна, често по този начин намираме оправдание за своето бездушие, безучастност или бездействие тогава, когато от страх, егоизъм или дори озлобление и завист проявяваме пасивност и не предприемаме действие, с което да помогнем някому или да предотвратим нещастие.
В тази връзка искам да спра вниманието ви върху един важен аспект на Закона за кармата, който все още остава неразбран от много хора. Необходимо е да осъзнаем, че всичко, което ние наричаме грях или грешка всъщност е нарушение на някой от непоклатимите и общовалидни за Вселената Закони. Запознаването с Космичните закони не протича в училища или университети. Всички ние ги изучаваме, след което постепенно привикваме все по-стриктно да ги съблюдаваме, в неизброим низ от превъплъщения на нашата Планета или на тези от Слънчевата система. В синтезирана форма Законите са представени е свещените писания на всички световни религии, но за да разберем техния скрит смисъл, ние се нуждаем от натрупан от душата ни практически, т.е. житейски опит.
За да осъзнаем смисъла и влиянието на конкретен закон, на нас ни е нужно поне веднъж да го нарушим, за да натрупаме опитност, понасяйки последиците от това нарушение. Именно личното преживяване е пътят, по който човек постепенно научава кое е зло и кое добро, привиква да прави разлика между двете, както и самостоятелно прилагайки правото си на свободен избор, да реши дали да върши добро, или да причинява зло.
Да кажем, че в миналото с някакво наше действие ние сме нарушили конкретен закон, без изобщо да осъзнаем, че сме сгрешили. Ако бъдем лишени от възможността отново да се озовем пред избора как да постъпим в подобна ситуация, то как тогава бихме се научили да правим правилния избор, което ще рече – да живеем в синхрон с този закон. Именно кармата ни предоставя повторно, а ако се наложи и многократно, тази благоприятна възможност. При това положение личният ни избор е ограничен дотам – как да реагираме. Нямаме контрол върху самото събитие – т.е. няма мърдане, докато не си научим Урока, сиреч Закона. Веднъж научен, този Урок се запечатва незаличимо в душата ни. Знанието се е трансформирало в Мъдрост, която ползваме постоянно в следващите си животи. Именно Мъдростта на нашата душа ни предпазва от нарушаване на вече познатия ни закон, което ни спестява натрупване на кармични дългове.
Следователно всяко събитие, преживяване, заболяване, което неизбежно се появява в живота ни, е проява на личната ни карма, като това проявление ни принуждава да търсим правилното решение на задачата и води до научаването на един от Законите на Вселената.
Колкото по-богат опит натрупваме, колкото повече уроци научаваме, толкова по-бързо се развиваме, защото допускаме все по-малко грешки и все по-рядко ни се налага да се явяваме на „поправителен изпит”. Това е – в същината си Кармичният закон в неговото конкретно проявление е нашият поправителен изпит, явяването на който ни дава възможност да завършим текущото си обучение и да преминем в по-горен клас.
Време е все повече хора да узнаят, че нашето развитие не е самоцелно. Вселената е така устроена, че всеки Разум се учи и трупа опит, който след това бива асимилиран и използван от Разума на стоящите над него в еволюционен план. Нашият космически дом – Земята - не само ни предоставя поле за развитие. Тя се нуждае от нас, защото в рамките на голям еволюционен цикъл периодично асимилира натрупания от четирите природни царства опит. И именно този процес на асимилация й дава възможност да премине в по-горен клас. От друга страна, когато Земята изкачи стъпало в своето развитие, тя издига на това по-високо стъпало всички, които я населяват и които успешно са завършили текущия си клас, като по този начин им предоставя качествено нови условия за обучение и развитие.
Проблеми, които не подлежат на корекция или лечение, подсказват, че човекът задължително трябва да премине през изпитанието. Още преди да се прероди, душата му, подпомогната от Учителя си, е направила своя избор да усвои конкретен урок – нещо, с което не е успявала да се справи в течение на няколко предишни живота. За да си отреже пътя за поредното отстъпление и бягство, преценила, че повече няма време за губене и за явяване на поправителни до безкрай, именно душата избира преживяването, недъга или нелечимата болест, за които никой не би могъл да й помогне и ще не ще, трябва да премине през това тежко обучение.
От гледна точка на въплътената личност мярката изглежда драстична, но е крайно необходима. Тъй като в пряка зависимост от нашето развитие са не само душите от духовната ни група, но дори и Земята, всички ние сме длъжни да се вписваме в Космичните срокове за развитие. Изоставането от графика дори на един забавя и останалите, както пък планомерният растеж ги подпомага. За пример - ако пшеницата, която сме засели, не узрее навреме и жътвата е възможна едва през октомври, нали няма да успеем със сеитбата на следващата реколта? Изборът на една душа да усвои трудния урок й помага не само най-накрая да приключи с кармичния си дълг - чрез този си избор тя постепенно учи и Урока за саможертвата, научавайки че добро е това, което подпомага не само нейното развитие, но и това на другите.
Напредналите души понасят неизбежните трудности и изпитания със смирение и достойнство. Дълбоко в себе си те съзнават техния смисъл. Вътрешният им глас им подсказва, че страданието е техен избор и е безсмислено да обвиняват когото и да било за тегобите си.
Младите души, на които все още не достига нужната осъзнатост, страдат допълнително от собствените си протести срещу тази „несправедливост”, сипят обвинения към близките си, към обществото, към Бог. Изпълват се с озлобление, завист, омраза или отчаяние. Някои от тях не издържат на напрежението и посягат на живота си, опитвайки се да се спасят с бягство от собствения си избор. Никой от тях дори и не подозира, че самоубийството няма да им помогне. Преминали в Тънкия свят, те болезнено осъзнават, че за пореден път са скъсани на изпита и се налага отново да се явяват на вече втръсналия им поправителен.
Съществува един специфичен аспект на Кармичния закон, чието познаване би ни помогнало да си спестим доста мъки и болка. Ние носим кармична отговорност не само за действия, които са в противовес с Вселенските закони и на пръв поглед ни касаят лично. Време е да проумеем, че в разширен план всичко, което вършим или преживяваме, засяга и околните. Тогава, когато в резултат на необмислените си или съзнателно извършени постъпки сме нанесли вреда на един човек или на група хора, ние попадаме под въздействието на този аспект. Резултатът е, че забавяме развитието си, пропускайки множество благоприятни възможности, тъй като е невъзможно да продължим по пътя си, преди да изкупим вината си спрямо хората, на които сме навредили. Важно е това да стане известно на хора, чието социално или политическо положение им позволява да влияят на останалите, да ги манипулират, да ги ограбват, да всяват в умовете им догми и идеи, които водят до облагодетелстване на манипулаторите. В еволюционен план ценното е това, което е полезно за всички, а не за отделния обособен от останалите индивид.
Представлява интерес и една друга форма на проявление на Кармичния закон. Задействането на този механизъм по мое мнение цели да насочи вниманието ни към нас самите и собствените ни несъвършенства вместо към околните. Почти всеки път, когато си позволим да дадем категорична оценка, съвет или да осъдим някого за извършеното от него, с реакцията си ние, без и да подозираме, активираме скрити процеси, които в кратък срок ни поставят в същата ситуация. Съветът ми е – избягвайте да изказвате мнение, да осъждате или да давате съвети за проблеми, които не сте разрешили за себе си. В противен случай ситуацията ще възникне почти моментално в живота ви, за да ви подскаже, че и вие следва да научите същия неусвоен урок.
Може би тук му е мястото да изкажа становището си относно изявленията на „лечители” и „магове”, че освен да лекуват, те могат да „чистят карма”. По мое мнение такива претенции може да прояви човек, който или има повърхностни познания по темата, или разчита на това, че хипотетичните му пациенти са крайно невежи по тези въпроси. Смятам, че с подобни деяния такива хора не само че ничия карма не биха „изчистили”, но и самите те доста ще задлъжнеят кармично. За смекчаващо обстоятелство в тези случаи може да се приеме погрешна или неточна формулировка на дейността им - в случай че те наистина съумяват да посочат на пациентите си кармични причини за страданието им и пътя, по който да достигнат до осъзнаване на миналите си погрешни действия. Рекламният елемент на формулировката „чистя карма” обаче все пак е налице, а вие сами се досетете какви са мотивите им.
Разбираемо е, че доста хора биха се поблазнили от мисълта, че някой друг – срещу заплащане естествено – ще ги освободи от натрупани от тях самите задължения. Все едно да ви предложат набързо и без да сте се потрудили кой знае колко, да погасят ипотеката ви за новото ви жилище например. Би било прекрасно като в приказките, нали? Само че Законът за причината и следствието, валиден за всяко кътче на Вселената, не подлежи на такива машинации и манипулации. И ако ние сме изпаднали в такава заблуда, следва да подложим на преоценка духовната си зрелост и способността си да поемаме отговорност за самите себе си.
От дълбока древност и до днес чужди кармични дългове са били способни да неутрализират единствено високо еволюиралите и високо посветени души, наричани от нас Учители на човечеството. В миналото, когато ние все още не сме били на етапа на развитие, на който сме днес, приемайки нов ученик, Учителят е знаел, че се обвързва кармично с него. В случай че ученикът се провали, то Учителят плаща неговата карма. Ето защо тогава учениците са се ползвали с ограничена свобода на избора си и от тях се изисквало безпрекословно подчинение на Учителя им. С навлизането ни в ерата на Рибите, като резултат от развитието на фините ни тела и по-високата ни степен на самоосъзнатост, тези взаимоотношения претърпели развитие. В наше време ученикът вече сам отговаря за всяко свое действие и сам плаща собствената си карма. Това, от своя страна, му дава много по-голяма свобода на избор и действие в съответствие с по-високата му степен на отговорност.
Твърдо поддържам становището си, че кармата се плаща лично от длъжника. Има, разбира се, случаи, когато заради наша простъпка – кражба, направа на магия с тежки за жертвата последици, насилие или убийство, наглед обратният удар на съдбата се стоварва не върху нас, а върху наш близък. Болката при съпреживяването на неговото неблагополучие, травма и дори смърт ни причинява много по-голямо страдание, отколкото ако самите ние я преживеем. Това обаче изобщо не означава, че близкият ни е платил нашата карма - така или иначе разплащането няма да ни се размине и в подходящ момент ще се наложи да ликвидираме със задължението си. Трябва да знаете, че неговата душа предварително е приела да се жертва, давайки ви болезнения шанс да научите урока си, наричан „не вреди!”. Ето защо наблюдавайте и анализирайте събитията не само в личния си живот, но и тези на близките си. В крайна сметка избралият пътя на саможертвата я прави в името на вашето израстване, така че не я обезсмисляйте безотговорно.
Когато освен за лична, се касае и за родова, национална или расова карма, то душата избира подходящото семейство, националност и принадлежността си към раса, така че да може да приключи в минимален срок с по-голяма част от кармичните си задължения. Да се твърди, че някой може да разчисти последиците от наши минали действия, е, меко казано, несериозно. Вярно е, че ако дадена душа покаже рязък напредък в развитието си в някое от въплъщенията си, то Учителят може да забави влизането в действие на Кармичния закон. На такова действие можем да гледаме като на шанс, предоставен ни с цел да ни се помогне в развитието ни, а не като на безплатен подарък.
Както всичко съществуващо във Вселената, и Законът за кармата в проявлението си може да се разглежда като двуполюсен. Изхождайки от този постулат, стигаме до логичното заключение, че влизането му в действие, от една страна, води до изплащане на дълговете ни, но от друга – до събиране на плодовете на положителната ни карма. Двата аспекта често биват наричани добра и лоша карма. Други популярни термини са карма на възмездието и карма на въздаянието.
Кръговратът на енергията след определен период отново връща обратно тук – на Земята всяко сторено от нас добро. Което означава – при мен, при вас, при източника, който го е породил. Пречистено, трансформирано и обогатено, нашето страдание в името на другите се излива върху нас под формата на добра, положителна карма – заслужена отплата и компенсация, на която всеки от нас се е радвал и ще продължава да се радва.
Спомнете си колко пъти в живота ви при ново ваше начинание незрими помощници са отваряли всяка врата по пътя ви? Как внезапно се е появил непознат, който в точния момент ви е помогнал, без да го молите. Как са ви подписвали документи, които сте смятали, че никога не ще получите. Как всичко, което е трябвало да сторите, е било да отидете тук или там и да занесете това или онова. Ето това е положителната карма. Защо обаче поддържаме склонността си да виждаме все тъмните краски на живота си, е доста чудно. Има някакъв нюанс на самоизмъчване в това, да се смятаме непрекъснато за виновни, заслужаващи възмездие. Ето защо нашата все по-богата осведоменост по темата ни подпомага в освобождаването ни от тези ненужни и изчерпващи енергията ни вътрешни състояния.
Завършвам този дълъг постинг с откъс от книгата "Езотерично лечение" на Джуал Кхул - Тибетеца
„Законът за кармата не е закон за отплата и възмездие, както може да се допусне от прочита на наличната литература; това е само един от неговите аспекти. Да вземем за пример Закона за гравитацията. Такъв закон съществува, но той представлява само фрагмент от един друг, по-всеобхватен закон. Непогрешимостта на този частичен аспект се опровергава всеки път, когато видим в небето полета на самолета, при който действието на Закона за гравитацията се преодолява с помощта на обикновени механични средства... Правилно разбраният и приложен Закон за кармата по-бързо ще донесе щастие, благоденствие и освобождение от страданията, отколкото самата болка и нейните последствия.”
На час по два робски камшика, да не се о...
КОГАТО НЕ ДОСТИГАХА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ АНТЕН...
благодаря!!!!
17.06.2010 17:21
да ти дам ли линк към източника? :))