Ние дори не си даваме сметка, колко могъщи същества сме! В наша власт е да даваме . . . и да отнемаме! Можем да даваме толкова много, и толкова противоположни неща! Можем да даваме надежда, любов, усмивки. И болка можем да даваме! Въпрос на избор, а понякога – и на настроение. . .

Можем и да отнемаме. Същите неща, които сме способни да даваме – само че с противоположен знак. Същите наши даряващи  ръце могат и да отнемат. Кои сме в същност? Същества изтъкани от светлина? Или от мрак? Имаме дарбата да градим, и да рушим. Да съграждаме вавилонски кули и да ги сриваме със земята миг, след като сме ги съградили. . . само за да изпитаме способността си, че можем да го направим отново. Поне аз не познавам създание, способно да започне всичко от начало, от нулата. . . и да се възкреси само – от собствената си пепел! Е, ако не вземем под внимание птицата-Феникс. Но – за разлика от нея ние не сме митични създания. Толкова сме мънички, че чак загубваме реална преценка, кои сме всъщност. И когато прочетем, или чуем, или ни мине през ума, че от нас зависи съдбата на Планета, която (все още) обитаваме, благодарение на Нейното гостоприемство, милосърдие и способност да дава (все неща с положителен знак) си казваме: „Не, това не би могло да е възможно! Та Тя е толкова голяма! А ние сме толкова малки”.

Малки сме, да! Те и децата ни са малки! Но когато са болни или нещастни, ние страдаме заедно с тях. А за техните детски сърчица ние сме целият свят, цялата вселена. И понеже ни обичат – с неподправена и неподкупна обич, никога не ни предават. Или поне не го правят, преди ние да сме им дали пример!

Планетата може и да ни се ядосва понякога, но ние си го просим сами. Каквото повикало – такова се обадило. Ако наистина я обичаме и си припомним способността си да даваме радост, обич, състрадание, ще си дарим възможността да обитаваме един топъл, уютен и прекрасен дом!

Колко просто и лесно изглежда:)

Е, можем поне да опитаме:)

Опитвам се да давам усмивки и обич тук и грижа, работа, усмивки и обич в реалния живот ... мисля си с любов и за планетата :))))

сетих се за "Земята щастлива отново"... :)
неволно

...тогава, след като прочетах книгата започнах някак си по-силно да обичам Земята... сега осъзнавам,ч е пак съм позабравила онази любов :)

някъде някой не ме разбира...,
но...с третата усмивка..започват да свикват :):):)