Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2006 09:54 - За гръмоотводите и кошчетата за отпадъци
Автор: anahata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2283 Коментари: 2 Гласове:
0



Забелязала съм, че когато на главата ни се струпат куп проблеми, реагираме основно по два начина. Или ставаме раздразнителни и агресивни, или започваме да се самосъжаляваме и да търсим рамо, на което да си поплачем.

В първият случай човек избухва при най-дребния повод, като обикновено му е необходим някой, върху когото да излее гнева, злобата, възмущението си. На нас самите не ни харесва да ни използват за гръмоотвод, но това не ни пречи понякога, когато загубим самоконтрол, да сипем гръм и мълнии върху злощастната глава на някого си. Най-често в такива ситуации (което никак не е похвално) го правим спрямо по-беззащитните – детето, подчинения, партньора си. Е, не че последния е беззащитен, ама нали понеже все търсим линията на най-малкото съпротивление, кой знае защо смятаме че именно той/тя е най-подходящия обект за бурните ни и гневни изблици. Пък и той/тя най-често ни е подръка.

В другата категория са самосъжаляващите се. Те пък, когато изпаднат в затруднено положение или са стресирани, търсят на кого да излеят болката си. И често изобщо не си дават сметка, че човекът, на когото са избрали да се жалват, не е кошче за емоционални боклуци.

Любопитна е картинката при гърмящо-трещящите. Ако притежавате развито фино зрение, бихте видели следната картина – от енергийният им център на нивото на слънчевия сплит се наблюдава изригване на мощен сноп енергия, която облива потърпевшия. Тъжното е, че човекът-гръмоотвод дори и не подозира на какво се дължи внезапното му чувство за отпадналост, защо настроението му пада под нулата или внезапоно започва да вижда света в мрачни краски. Ако е с по-слаби съпротивителни сили, „ураганът” може дори да го разболее.

Жалващите се за щяло и нещяло пък причиняват същото на слушателя си, но по-незабележимо. В такива случаи на фино ниво се вижда, как от третата им чакра излиза тънка нишка, която се впива в третата чакра на „отдушника” им. И по тази нишка, докато ронят сълзи и търсят съчувствието и съжалението ви, кротичко и полекичка изчерпват енергията ви. Знам, че ще се усъмните в написаното, но върнете лентата и ще си припомните как сте се чувствали в такива ситуации.

Най-близките ми приятели/ки, които добре ме познават, твърдят, че съм държелива и нося – на стрес, на мъка, на тревога. Ама да се разберем – на бой не нося, по-точно - отказвам категорично да нося. В характера ми е, когато съм на зор, да се заключвам в себе си. И явно добре съм усъвършенствала тази техника за самоизолация, защото приятелки са ми споделяли, че в такива дни не могат да се свържат с мен, колкото и да опитват. Посягат към телефона и се отказват. Опитват се да дойдат у дома – нещо се случва и осуетява намеренията ми. Все едно, че съм издигнала някаква невидима бариера, която не пропуска нищо - нито навън, нито навътре. Не че го правя съзнателно, то става от самосебе си. Не обичам да натоварвам другите с дертовете си, малко ли са техните, че и с мен да се занимават. Освен това, понякога се боя, че ако в такива моменти допусна някого до себе си, може, дори и да не искам, да засегна или разстроя приятел. Трябва вече много да ми е прекипяло, за да се изпусна.

Когато съм в такива „дупки” в никакъв случай не пиша, не готвя, не се обаждам по телефона, не влизам в чата – просто защото знам че писанията ми, храната, дори репликите по кю-то биха могли да навредят на другите. А това е последното, което бих искала да причиня на когото и да било.

Никога не бих отказала да изслушам човек, който иска да сподели с мен тревогите, проблемите, терзанията си. Но докато го слушам, се старая да запазя необходимата емоционална дистанция. Разбиранията ми са, че има разлика между състрадание и съчувствие. Първото е да знаеш, как се чувства човекът до теб, защото и ти си преживял същото или нещо подобно. За мен състраданието е равнозначно на действие – просто запрятам ръкави и помагам, доколкото мога. Но не да давам акъл и да чета наставления какво трябвало, пък какво не трябвало да каже или направи еди кой си.

Съчувствието е неволно да „влезеш” в ситуацията и да се опитваш да поемеш товар, който не е предназначен за твоите плещи. Всеки от нас се нуждае от своите си трудности и изпитания. И ако се опитаме да носим чуждата раница, без да се усетим отнемаме възможността на човека в трудно положение да научи, че е състояние да си я носи сам. Просто досега не го е знаел и е дошло времето да научи на какво е способен.



Тагове:   отпадъци,


Гласувай:
0



1. ren - -----------
10.09.2006 12:10
мдам
цитирай
2. slavei - Уроци
10.09.2006 16:41
Да, по различен начин реагираме, когато преминаваме през изпитания .Не е леко. Но, едва след това разбираме,че е било за наше добро. Променяме се, изграждаме се.

"Щом урока усвоим
към следващия ще вървим
с уроците небесни, живота си ще изградим
и по-нататък ще продължим!"

Щастлив ден! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anahata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1384028
Постинги: 228
Коментари: 1996
Гласове: 6360
Архив