Не знам дали наистина ние, хората, сме венецът на Природата. Но знам със сигурност, че сме неделима част от нея, от Живота. Понякога го забравяме, понякога – въпреки че дълбоко в себе си го знаем, пренебрегваме Цялото, заради раздутото си его. Живеем като раковите клетки, без да ни дойде наум да се спрем и да се замислим, че не можем да унищожим организма, без да унищожим себе си:((

Обичам есента! Бездънното небе, толкова синьо, трептящо и живо, с миниатюрни танцуващи искрици, които можем да видим с разфокусиран поглед и които се загубват веднага, щом се опитаме да се вгледаме в тях. Толкова много неща убягват от втренчения ни поглед, просто защото не ги гледаме по правилния начин. Когато разчитаме само на едно от сетивата си, рискуваме да видим само дървото и да ни убегне гората.

Язовир Копринка – бяхме там вчера. Мъжете на живота ми, които толкова много обичам, хвърляха въдиците си, докато си говореха за стръв, шарани и богати улови. А аз си говорех със . . . себе си! Слушах сетивата си, слушах симфония от звуци, цветове, аромати, трепети. Слушах как въздушната стихия разговаряше със стихията на водата. Вятърът й разказваше от къде идва, какво е видял и какво е донесъл от далечни земи.  Водната повърхност, оживяла под неговата ласка,  се блъскаше в скалите – тих плясък, вместо отговор.

Той й разказваше, че е свободен да обикаля цялата земя. Тя му отговаряше, че прави същото, но по друг начин. Споделяха какво са видели, до какво са се докоснали. Въздишки. . . шепот. . . писък на сокол над главата ми. . . аромат на борова смола. .  .топлината на скалата под дланите ми. . . усещане за безтегловност. . . за единение. . .

Сливане . . . Аз съм частица от всичко. . .Аз съм всичко. . .

докато чета..
и виждам ненаписаното..
затова се усмихва душата ми сега..

...а аз си мислех, че само аз си говоря с морето и дърветата :):):) Аз си мисля, че просто въображението ми е много голямо., ама се чуствам много добре и това ме радва.
Опитвах се да визуализирам себе си /както описваш в един постинг/ Ама нещо...не се получава, някъде ми се губи...нещо, .....ще пробвам пак. За сега просто си говоря....със себе си..:):):) Незнам дали е правилно, но....ми е добре...

според мен. Пиши и нещо за себе си, каква си, на колко години си, от къде...

...пилета, кенгура и др. подобни са двуноги....

мислех, че се подразбира, но поправям "двуногите":))
А за личната информация - има достатъчно в инфото на блога ми:) и в някои от постингите също.

:))))
Добре, че е природата, де ... в града по-трудно се постига това усещане ;)

но аз купих къща в прованса с надеждата за такъв живот. Не ме питай какво преживях...Може да не е истина, но си го казала много красиво, Anahata