В един късен и мъглив следобед почувствах нужда да релаксирам. В такива моменти аз прилагам върху себе си един от методите за релаксация или регресия. Никога не го избирам предварително, а оставям вътрешният ми Наставник да ми предложи този способ, който най-добре отговаря на състоянието и нуждите ми. И така – след като се настаних удобно и постепенно и последователно отпуснах всяка част от тялото си, от дълбините на съзнанието ми изплува отколешната ми мечта да пътешествам по света. Опитах се да си представя местата, които най-много бих искала да посетя – Голямата пирамида... Тадж Махал... Мачу Пикчу... И тогава постепенно ме изпълни странно усещане - за мир, хармония и любов.

Моята душа ми говореше – без думи, без образи. А една част от ума ми превеждаше нейното послание:

„Всеки човек, посетил тези места, го е сторил заедно с мен. Неговите впечатления, усещания, вълнения вече са мои. Няма никакво значение дали ще успея в този си живот с това си тяло да отида там лично. Другите нозе, стъпвали по тези места, са моите нозе. Очите, съзрели величието им, са моите очи. Душите, изпълнени с вълнение и преклонение, отдавна са предали есенцията от тези впечатления на всички останали души – в това число и на мен.”

Казано опростено и обобщено, това преживяване ми дари проникновеното разбиране, че ние непрекъснато си взаимодействаме и обменяме опит и информация на фино ниво, без значение дали сме сами, или не в момента. Точно по същия начин дишаме един и същи въздух, съставящ атмосферата на Земята и пренесен над града ни от полярните или пустинните области. Пием една и съща вода, която само преди дни се е изпарила над джунглите по поречието на Амазонка. Възприемаме слънчевите лъчи, които преди минути или часове са огрявали друг географски район на планетата ни.

Вълнението, което изпитах от това незабравимо преживяване, остави у мен своя пъстроцветен отпечатък, помогна ми по-пълно да осъзная голямата отговорност, която всеки от нас носи спрямо събратята си и останалите форми на живот на планетата ни. В този на пръв поглед обикновен ден аз почувствах с цялото си същество тази взаимосвързаност, за която бях чела толкова много.

Сега вече наистина зная, че в нито един миг от живота си не съм сама. Че когато страдам и се терзая, друг някой, настроен на моята честота, споделя болката ми, помагайки ми да се справя с нея. А тогава, когато цялото ми същество пее и ликува, тази радост бива доловена от останалите и им помага да понесат по-леко болката и страданието. Зная, че когато наранявам или разплаквам някого, някъде дълбоко вътре мен също ме боли и аз плача безмълвно заедно с него. А когато по какъвто и да е начин предизвикам усмивка или радост у друго човешко същество, животно или растение – тази усмивка или радост са и мои.

„Кой каквото прави, на себе си го прави!” Питам се колцина от нас са проникнали в пълна степен в смисъла на тази мъдра поговорка. Мисля, че споделеното с вас мое преживяване, както и последвалите го умозаключения отдавна са станали достояние на останалите. Законът за аналогията подкрепя мнението ми. Щом аз – под някаква форма, имам достъп до опита, натрупан от другите, значи и те имат достъп до моя опит. Не би могло да бъде другояче! Косвените изводи от написаното дотук са много. Сами виждате как само едно единствено проникновение дава богат и ценен опит. Ако се замислим върху него, можем да го разгледаме от безброй аспекти. Аз вече го сторих за себе си, а сега предоставям тази възможност и на вас.

sys swoqta mydrost...I malko pla6ite.Uwajawam Wa6ata wselenska lubow.Az oba4e predpo4itam da obi4am i da se otdawam izcqlo na edin 4owek.Wa6ata welika lubow kym 4owe4estwoto ne e li kompensaciq na li6swa6tata Wi (prostete,ako gre6a)strast kym myja do Was?

ако съм ви изплашила - дори не съм предполагала, че постингите ми могат да имат и такъв ефект, но ще погледна нещата и от този ъгъл, за да се коригирам, ако е нужно.
Що се касае за любовта ми към моите близки - мисля, че наистина сте останали с грешно впечатление. Човек търси компенсация, в смисъла на въпроса ви, когато изпитва липса от нещо. Не се смятам за лишена от любов, нито пък близките ми са споделили, че не изразявам в достатъчна степен моята обич към тях.
И ако мога и аз да ви запитам - обичайки и отдавайки се изцяло на един човек, нима наистина смятате, че това изчерпва възможностите ви да обичате и другите - поне още няколко души?

poziciqta Wi.Towa e edin ot wyzmojnite dostojni na4ini da ostareem kato katedrali...No az ne wqrwam ,4e nie,prostosmyrtnite,mojem da obi4ame wsi4ko i wsi4ki.Neka ostawim towa na Bog))Blagorodna samosabluda e da si wqrwate.Towa ,koeto prawite i mislite ,e "protiwootrowa" na straha ot smyrtta.Wseki izbira swoq na4in)))Bydete jiwa i zdrawa!!!

Anahata ... бях на почивка и мисля, че изпитах любов към всяко едно божие създание, което срещнах ...там ... не че не изпитвам любов към всяко божие създание, което срещам и тук начело с мъжа и детето ми, но не ограничавайки се с тях. В същото време през последните дни четох книга на Моъм за живота на Гоген и казвам ти, наистина преживях заедно с Моъм последните дни на Гоген, болен от проказа, на едно от най-красивите места на света - Таити ... и рисуващ своята лебедова песен върху вътрешните стени на порутена и мръсна къщичка ...Мен поне големите писатели със сигурност ме карат да преживявам с тях каквото са преживявали и да посещавам с тях местата, които са посещавали ... страхотно е :)

един от най-известните представители на трансперсоналната психология пише, че човек, който не обича всички хора, изцяло човечеството, не е способен да обича истински и един...

i znam,4e moga da obi4am konkretni ne6ta,hora i t.n.Kojto se pyne da obi4a celiq swqt ili ne e dobre ,ili ne e iskren,ili e glupaw.Kogato 4owek obi4a,pomaga.Decata na Somaliq sa o6te gladni))))

6te byde korektno,ako sled mototo na Wa6iq blog izpi6ete imeto na Ekzuperi("Malkiqt princ")

да си обичаш конкретни неща и хора... А този, който обича всички или просто изпитва обич към всички, по-точно казано, не се напъва, то му идва по естествен начин... От позицията на изпитващ обич единствено към определен брой неща и личности, как си вадиш извода, че "другият" е непременно не добре, или неискрен или глупав? Може би просто не го разбираш... А сомалийските деца са още гладни, защото болшинството хора обичат рестриктивно или въобще не обичат...

naprawete ne6to po wyprosa wie ,dwete)))

не е лесна задачата, тъй като хората са вторачени предимно в собствения си пъп... Остани си със здраве!

страх от смъртта не изпитвам, защото не да вярвам, а ЗНАМ, че такава НЯМА:) Това, че физическото ни тяло е смъртно, не го отричам, но тъй като ние Не сме това тленно тяло - от какво има да се страхуваме?
А за останалото - в този постинг просто споделих свое преживяване, което всеки посетител има право да приеме по свой начин.
Вярно е, че много хора страдат, но аз не си въобразявам, че съм в състояние да разреша глобални проблеми, от рода на гладуващите сомалийски деца. Според моите възгледи е редно да помагам според възможностите си в собствения си житейски периметър и смятам, че го правя. А доколко успявам - там вече има кой да гледа и отсъжда:)

Имам въпрос-може ли докато се релаксирам да ям шоколади????

ако по време на това сладко занимание вниманието ти е изцяло погълнато от него, то си е релаксация:)

kakwo mojete da naprawite wie,altruistite))"Horata"...fornula za bqgstwo ot li4na otgowornost.Sigurno se opiwate ot misylta za sobstwenoto si blagorodstwo i weli4ie...anahata,moeto uwajenie,ni6to li4no,ti pone se opitwa6 da dade6 logi4no obqsnenie.

посланието е ясно - заяждането е насочено предимно към мен. И понеже предусещам, че една от следващите реплики ще бъде нещо от сорта "питах по-младите":-))), няма да отговарям повече на "анонимната"... Тя вероятно е дълбоко замислена над твоето: "Кой каквото прави на себе си го прави"...

Iz4ezwa welikata lubow kym blijniq...Az ne sym ot druga planeta..Obi4aj i men!)))Kogato e zaseganato 4estolubieto...Drebni w swoeto weli4ie)))))

препрочетох няколко пъти коментарите, за да мога да проумея какво всъщност те подразни. Никъде в постингите си, както и в коментарите си не клатя поучително с пръст. Избягвам да пиша от позицията - вие-аз. Старая се да използвам - Ние. Не виждам къде правя поне намек за "простосмъртни" и "величия".
Според мен се затрудняваш да проумееш как е възможно човек да изпитва любов към "всичко и всеки" - макар че тази фраза не фигурира точно в този постинг, към който избра да пуснеш коментарите си.
Подобна форма на любов се изразява в конкретен момент към конкретно създание, с което живота те среща. Проява на тази любов е да не вредим - с мислите си, действията си, думите си. Да не нараняваме, да не съдим, да не предаваме - себе си и близките си.
Просто да не правим на другите това, което не искаме те да правят на нас. Така аз ги разбирам нещата. И според разбиранията си живея, а в частност - пиша тук.

Nastruhvam kato cheta tvoite neshta, ne che strah e towa, ponqkoga daje celiq sum vuv vibracii blizki do konvulsii.
E tova mi kaji kakvo e v men.
Useshtam i drugi kogato mislqt za men, stoplq me tova.Useshtam ponqkoga i dalechni ot men blizki da staradat kato tejest i bolka v gurdite mi. Chaoo i mersi za pisanoto ot teb.
Az sum Fiter.

ти имаш тези усещания не само, когато четеш постингите ми. Вероятно влизаш в резонанс с енергията, вложена от мен в написаното и това е някаква форма на отклик. Едно мога да те уверя - аз пиша само, когато съм в добро разположение на духа и когато се чувствам в мир и хармония със самата себ си. Никога не си позволявам да се освобождавам от болката си чрез писане, знаейки че това би навредило на читателя.
Живеем във времена, когато чувствителността на човечеството се развива с ускорени темпове, което води до съпреживяване както на радостта, така и на болката на останалите. В това следва да видим хубавата му страна - тъй като по този начин се учим на състрадание, отговорност и съпричастност.

Не знам защо eti вижда заяждане, а anahata раздразнение в репликите на анонимния. Нищо подобно според мен. Просто това е едно друго виждане за нещата, до голяма степен различаващо се от вашето.