Прочетен: 4094 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2006 10:06
Абе това Неволята е много странно създание! Изглежда или е много заета или вече се е пенсионирала, защото когато и да съм я повикала, никаква я няма! И, както се досещате, винаги ми се налага да запретна ръкави и да се оправям сама. Ама да не мислите, че само с мен е така? Нееееее!! И други, като й пратят спешна призовка, пак изпадат в моето положение.
Последно ми се наложи да я призова миналата година. Беше след големите дъждове, наводнения и порои. Отиваме ние със Съни на язовир Копринка за риба. Предния ден Съни ходи сам и донесе към 2-3 кила риба. То повечето каракуди и червеноперки бяха де. Ама прясна рибка, студена биричка и компания на добри приятели – щото толкоз риба не можем я изяде сами, си е хубаво изживяване, та ни се прииска да завторим, дето се казва. Ама тоя път се реших и аз да отида, за да видя с очите си как се хваща толкова риба за два-три часа.
Висяхме ние на камънаците към два часа, хубаво ни одуха вятъра, ама риба нямаааа. Явно Съни вчера си беше изчерпал лимита за месеца. Накрая на мен ми писна и взех да мрънкам да се прибираме. Събрахме си набързо такъмите и нали съм се разбързала да си ходим, Съни реши да минем по краткия път. Калничко си беше, ама Голфито с предно предаване, та той не се притесни много от калта. И както не се притесняваше – хоооп, затънахме! И ни напред, ни назад! То по-добре да не бяхме мъчили напред и назад, защото накрая колата затъна до шасито! Ама нали все, чак като я закъсаме, ни идва на акъла какво НЕ Е трябвало да правим.
Та тогава за последно ми се наложи да викам Неволята де. Съни, като по-благоразумен тръгна да търси помощ. Наблизо има вили, та извадихме късмет. Пристига той на един господин с пикапа му. Ама яка машина – висока, и тя май с предно беше, ама аз не им разбирам много на колите, та да не ви излъжа. Слиза човека от яката си машина, поглежда пренебрежително към Голфито и с репликата:”Ей сега за нула време ще ви измъкна”! закача ни с въжето, дава на заден и. . . .затъва и той до главините.
Ха честито!
Грабват се сега вече и двамата и отиват за помощ. След малко пристигат с друг господин с още по-яка машина. Един голяяям джип – 4х4 бил. Онзи като ни видя на какъв сме хал започна да се хили – ама повече се хилеше на този с пикапа, щото те двамата се познават. Закачи той пикапа и полекичка даде на заден. Не става! Айде пак полекичка – Тцъ! Не мърда онзи ми пикап! На това отгоре дойде ред първия помощник да се хили, та този джипа явно се амбицира.
Кофти съветник е това амбицията:( Явно тя натисна крака на шофьора върху педала с газта и аз преживях Дежа Вю – и джипа затъна!
Край, викам си, няма мърдане от тука. Взе да се мръква, загърмя и затрещя – всеки момент ще рукне пак пороя. А ние с трите машини сме на 15 км. от града.
Е накрая, тъй като Неволята никаква не се появи, явно им се ядоса на мъжете заради цветистите . . ., притичаха те до вилите. Примъкнаха с една раздрънкана жигула талпи и лопати, плюха си на ръцете и. . . .така, една по една, измъкнаха трите машини от калта.
От цялата история аз си извадих доста дълбокомудрени изводи:)) (Щото вече ми е станало втора природа от всяко премеждие да си вадя поука)
Първи извод: за голяма моя радост на хората все още не са им се вкаменили сърцата и са готови да помогнат на събратята си в нужда.
Втори извод: от голяма полза е да сме наясно с възможностите си. И нито да се подценяваме, нито да се надценяваме. Защото често и едното и другото ни подвеждат и спомагат да затънем в калта.
Трети извод: бързата работа – срам за майстора:)))
И накрая – обобщен извод!
От този случай насам аз лично изключих Неволята от списъка си на службите за спешна и неотложна помощ. Върша си работите сама, колкото мога.
Ама добре се справям, да знаете. Не че се хваля, ама си е истина:))
Хората, които дойдоха да помагат - не само тези с автомобилите, разправяха, че преди няколко дни пак затънала кола на същото място. Извикали пътна помощ с верижна машина - но доста време я чакали - и пак видели голям зор:)
