Беше преди десетина години. Децата ми все още не бяха поели по пътя си, а аз работех в енергетиката. Отглеждах ги сама и макар да получавах прилична за онези години заплата, паричките стигаха за насъщните нужди, но за глезотийки все не оставаха.
        Та влизам един ден аз  в хлебарницата. По онова време там подаваха и безалкохолно, пасти и разни дребни сладкиши. Много обичам пасти! И баклава! Нареждам се на опашката, нанизана пред щанда за хляб, а очите ми във витрината с пастите. Гледам ги, преглъщам и смятам наум. Една пастата струва колкото един хляб. Да си купя ли, да не си ли купя. Ама че дилема! Ама имаше полза от нея, защото стигнах до философското заключение, че на бедния Хамлет хич, ама хич не му е било лесно:(
     Накрая благоразумието надделя над каприза ми. Купих хляб и горда със себе си, задето съм устояла на изкушението, излязох от магазина

През нощта сънувах сън.

Влизам в същия магазин. Заставам пред щанда с пастите и, без изобщо да ми пука колко дни има до аванса и с какви авоари разполагам до заветния Ден, си поръчвам най-сочната паста. И – като връх на разточителството – една фанта. Помолвам продавачката да ми я отвори. Няма какво да се мотам, направо там, в магазина ще си я излапам пастата и ще си изгълтам фантата. Фанта-лимон беше – много я обичам!
   Жената извади от чекмеджето отварачка. Аз държа бутилката, зер – да не се разкандърдиса продавачката и да си я вземе обратно. Отваря я  тя пред очите ми.

Фъсссссс. . .познатия шум при отваряне на любимата ми газирана напитка.

Зъъъъъъъъъъъъъъъррр

Будилника! Той издаде този тооолкова ненавременен звън и ме извади по късата процедура от света на сънищата.
Звъни си проклетата машинария, зер, време е да ставам за работа.
        Не ме изчака да си отпия поне глътчица и да си хапна залък от пастичката, ей!

Ами така е! Като се стисках и не си я купих вчера. Хак ми е сега!

От тогава насам, дояде ли ми се нещо, купувам си. Няма повече да я лишавам душичката си от всусотийки. Че то – знам ли колко дни ми е дал Господ да съм на тази земя?
Няма като си ида оттатък да се правя на полтъргайст и да изкарвам акъла на хората, докато я проумеят, я не – какво не съм си дояла приживе, че си го прося от оня свят.

И ако не вярвате, че съм си взела поука, вижте ми щастливата физиономия от последния ми рожден ден.

На какво се радвам толкова ли?

Ами – на тортата естествено:))))

Така трябва и да бъде.Докато сме тука е безмислено да не слушаме тялото си.Една от главните Духовни задачи е неговото подържане.Лошо е ,когато го пренебрегваме.Семейството ,храната ,чувствата ,не е необходимо ,непременно ,да ги считаме за пречка в еволюцията си.Монашеството помага ,защото ни иизолира от света.Но остават неизпълнени желания.Христос го е казал-Не прави на другите ,това което не желаеш да ти направятТова се отнася и за другите и за нашите съставни части.Баланса е от същественно значение.Само уравновесената личност може да има правилно отношение ,към всичко ,което се случва.
Сега пък у мене се породи желание за нещо сладичко!

Грижи се за душата, да не те напусне!

:Р

Поздрави

В един страхотен дъжд Танзан и Екидо вървяли по разкалян път. На едно място срещнали мила девойка с копринено кимоно, която не можела да премине през локвите.
- Ела, мило дете - рекъл Танзан и, вземайки я на ръце, я пренесъл през калта.
Екидо не проговорил през целия път. Като пристигнали, едва сдържайки се, той упрекнал Танзан:
- Ние, монасите не трябва да се доближаваме до жена, особено ако е млада и хубава. Това е опасно. Как можа да я вземеш в ръцете си?
- Но аз оставих момичето там - отвърнал Танзан. Ти още ли го държиш?
:)

тази притча:)
Разказах ви тази случка от живота си с намерението да споделя поуката от нея.
Не нося този спомен като товар, за мен той е една забавна историйка:)

исках да кажа, че като не си хапнала пастичка, си отнесла желанието да си хапнеш пастичка с теб и си я сънувала, ако си е беше купула и си я беше хапнала веднага щеше да си забравила пастичката и да си спиш спокойно :) :) :)

Vseki mig da se jivee, kakto namerim za dobre, makar che vinagi ostavat tezi, koito mojehme da propusnem i stesche da e po -dobre.Estesveno niamam v predvid pastichkite.....

всъщност е невероятно лесен :))
Прави това, което искаш
Не прави онова, което не искаш
Аз се опитвам поне
Но става ли въпрос за хапване на нещо ... никакви скрупули нямам ;))
Ъъъ, а да ти нося ли пастичка като се видим :PP

ще си я разделим по братски. . .всъщност - по равно.
Бамбола - радвам се на разбирането ти:)
Благодаря:)

така е угаждай си

Едно циганче сънува как едно дяволче през тъмната нощ му отключва една сладкарница. Седи циганчето и мига. Дяволчето го побутва. " Яж бе будала, яж! Като се събудиш няма да има."

ама пустия му будилник:)

айде от мен да мине, каня всички на една торта, мое творение (добри са, спокойно :Р), че ми се дояде като го чета това, а сладкиш не съм вкусвала от месеци....

не съм си хапвала домашна торта от години:))