Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2006 10:08 - Детето в мен
Автор: anahata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4103 Коментари: 9 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Моето вътрешно дете страда, когато стана прекалено сериозна. И когато се увлека и започна да се приемам твърде насериозно.

То много обича да се забавлява. Нуждае се от прости човешки радости – да общува открито с приятели, да говори на котката и птиците, на цветята, на звездите даже. Ама как само си говори с тях – на някакъв непознат за мен език си бъбрят ли бъбрят. И се разбират – сериозно ви говоря.

О, то притежава неуморим откривателски дух:) И е толкова щастливо, когато се натъкне на нещо непознато. Защото намира за страхотно забавление да му даде име. Какво от това, че някой си вече е наименувал въпросното нещо. Когато му даде име, то става по някакъв особен начин „неговото нещо”.

А най-обича да намира нови приятели. Лелеее каква радост са за него новите приятели. Всеки от тях е една нова необятна вселена. А какво по-забавно от това да изследва нови вселени. Винаги има тайни, които му предстои да разкрие. Опасности, с които да се пребори. И толкова неочаквани изненади! Понякога откритията му го натъжават, понякога става умислено и вглъбено. Но то обича разнообразието.

И в София ленд обича да ходи. Досега съм го водила само веднъж, но му обещах, че пак ще отидем. Беше възхитено от откритието си, че след като здравата се е измокрило в Дивата река, може да се врътне на „центрофугата” и набързо да изсъхне.

Ама на кулата не можах да го убедя да се качи:(
 Затова пък на влакчето на Инди – ах какви писъци чу, какви облещени физиономии видя. И по тях разбра как изглежда то самото в момента.

А, то много обича да се оглежда в другите. Понякога огледалата са малко позахабени, даже и изкривени, но кой ще седне да намира кусури. Мнооого е забавно да си види изкривената физиономия в нечие криво огледало, ама много!

Понякога моето вътрешно дете боледува. И тогава трябва да го лекувам. Ама да не си мислите, че го тъпча с лекарства? Нееее, никакви там сиропи, прахчета, тинктури и тям подобни. Еликсирът, с който всеки път го лекувам е любов!

Само любовта го оправя моето детенце. И затова все се опитва да лекува и другите по този начин. И се справя, да знаете. Голяма работа е това вълшебно лекарство. Ако не вярвате, пробвайте! И пишете какви резултати сте постигнали.
Така де – да обменим малко опит.

 



Тагове:   мен,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shiva - Любовта наситина е най-силното лекарство,
19.07.2006 10:23
Проблемчето обаче е , че когато вътрешното ни дете се разболее, забравяме че има нужда от любов, понякога дори забравяме самото него, ставаме прекалено "възрастни", прекалено черногледи, и започваме да го тъпчем с какво ли не, но не и с това от което има нужда.
Чак когато се разплаче с глас се сещаме как да му помогнем...
цитирай
2. anahata - Права си
19.07.2006 10:26
но като започне често да плаче, най-накрая му обръщаме внимание. И постепенно се научаваме да общуваме с него, да говорим езика му. А от него толкова многго неща можем да научим!
Нищо, че е малко:)
цитирай
3. velvet - ееееех
19.07.2006 11:38
На мен колко ми се смеят, защото съм оставила това дете да живее открито. И не мисля да го спирам. Все чувам "Виж се на колко стана, а все същия акъл имаш"! Пък аз се радвам като го чуя. Знам, че все още Живея ;))))))))
Поздрави!
цитирай
4. innuendo - Не сте прави!
19.07.2006 12:51
Любов. Ха.
Онзи ден ми се развали телевизора! Реших, да пробвам с любов, да го оправя. Не стана! Ток ме хвана! Майтап де.
Аз пък си говоря с вятъра! Странното е ....... че ме слуша.
цитирай
5. shiva - инуендо, не е странно!
19.07.2006 13:18
ако почне да ти отговаря - тогава се замисляй :)))
цитирай
6. анонимен - deteto v men
19.07.2006 21:48
Bez ljubov vsichko zagiva, no ponjakoga nie shtedro razdavame ljubov za drugite, a za sebe si zabravjame da ostavim...
цитирай
7. anahata - Смятам, че хората
19.07.2006 22:14
които щедро раздават любов на другите, а забравят себе си, всъщност не се обичат. Раздаването им е израз на потребността им да се обичат и да бъдат обичани от другите.
Не можем да обичаме другите, ако преди това не сме се научили да обичаме себе си.
И за да не бъда разбрана погрешно - не смята любовта към себе си и егоизма за синоними.
цитирай
8. zero - Детето в мен
19.07.2006 23:24
Много леко и приятно за 4етене
цитирай
9. sunflower - за детето
28.07.2006 11:54
Една от най-любимите ми мисли на един от най-любимите ми поети - Рабиндранат Тагор е следната: "Бог очаква човек във мъдростта да си възвърне детството."
... просто нямам какво да добавя към тази мисъл. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anahata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1383881
Постинги: 228
Коментари: 1996
Гласове: 6360
Архив