Моето вътрешно дете страда, когато стана прекалено сериозна. И когато се увлека и започна да се приемам твърде насериозно.
То много обича да се забавлява. Нуждае се от прости човешки радости – да общува открито с приятели, да говори на котката и птиците, на цветята, на звездите даже. Ама как само си говори с тях – на някакъв непознат за мен език си бъбрят ли бъбрят. И се разбират – сериозно ви говоря.
О, то притежава неуморим откривателски дух:) И е толкова щастливо, когато се натъкне на нещо непознато. Защото намира за страхотно забавление да му даде име. Какво от това, че някой си вече е наименувал въпросното нещо. Когато му даде име, то става по някакъв особен начин „неговото нещо”.
А най-обича да намира нови приятели. Лелеее каква радост са за него новите приятели. Всеки от тях е една нова необятна вселена. А какво по-забавно от това да изследва нови вселени. Винаги има тайни, които му предстои да разкрие. Опасности, с които да се пребори. И толкова неочаквани изненади! Понякога откритията му го натъжават, понякога става умислено и вглъбено. Но то обича разнообразието.
И в София ленд обича да ходи. Досега съм го водила само веднъж, но му обещах, че пак ще отидем. Беше възхитено от откритието си, че след като здравата се е измокрило в Дивата река, може да се врътне на „центрофугата” и набързо да изсъхне.
Ама на кулата не можах да го убедя да се качи:(
Затова пък на влакчето на Инди – ах какви писъци чу, какви облещени физиономии видя. И по тях разбра как изглежда то самото в момента.
А, то много обича да се оглежда в другите. Понякога огледалата са малко позахабени, даже и изкривени, но кой ще седне да намира кусури. Мнооого е забавно да си види изкривената физиономия в нечие криво огледало, ама много!
Понякога моето вътрешно дете боледува. И тогава трябва да го лекувам. Ама да не си мислите, че го тъпча с лекарства? Нееее, никакви там сиропи, прахчета, тинктури и тям подобни. Еликсирът, с който всеки път го лекувам е любов!
Само любовта го оправя моето детенце. И затова все се опитва да лекува и другите по този начин. И се справя, да знаете. Голяма работа е това вълшебно лекарство. Ако не вярвате, пробвайте! И пишете какви резултати сте постигнали.
Така де – да обменим малко опит.
Чак когато се разплаче с глас се сещаме как да му помогнем...
Нищо, че е малко:)
Поздрави!
Онзи ден ми се развали телевизора! Реших, да пробвам с любов, да го оправя. Не стана! Ток ме хвана! Майтап де.
Аз пък си говоря с вятъра! Странното е ....... че ме слуша.
19.07.2006 21:48
Не можем да обичаме другите, ако преди това не сме се научили да обичаме себе си.
И за да не бъда разбрана погрешно - не смята любовта към себе си и егоизма за синоними.
... просто нямам какво да добавя към тази мисъл. :)