Моят Съни работи в машиностроенето. И понеже работната му среда не е от най-здравословните, от фирмата ежедневно им отпускат безплатно по кофичка кисело мляко. Прибира се той една вечер от работа ядосан. Ама какво ти ядосан, по-скоро вбесен. Вадя аз студена биричка от хладилника, наливам му халбата и мълча. Нищо не питам, чакам сам да ми каже какво го е изкарало от кожата му. Че той по природа си е много уравновесен и трудно някой може да го извади от релси, камо ли да го вбеси.
Та ето какво се случило. Свършила им смяната, влязъл той в банята да си хвърли един душ и си оставил киселото мляко върху шкафчето. Излиза от банята и какво да види – млякото го няма! Изчезнало бе, дематериализирало се както се казва! Бре, чудо на чудесата ли е станало или някой го е свил?
Замислил се той, отхвърлил набързо версията за чудото и останала втората. Ама как така – че той с тия хора от години работи! Да кажем, че са стотина човека, а то – на смяна са неколцина само. С тях си коментират мачовете, черпят си се с повод и без такъв, подкачат се незлобливо. И сега – ново двайсе! Някой от тях издребнял за една кофичка мляко!
Толкова се ядосал, че по пътя за вкъщи не се сдържал! Плюнал и изрекъл: - „На тоя, дето го е свил това мляко, цирей на з. . да му излезе дано”!
- „Ууу, Съни, миличко, ама това хич не е хубаво бе! – не се стърпях аз - Що така си се изпуснал” :(
- „Ами и аз така си казах – ми вика – и затова си взех думите обратно. Ама пък защо така ще крадат бе, какво като е само кофичка мляко? Че те утре и друго ще свият! За туй не си ги взех думите съвсем – само ги промених”.
- „Че как така само ги промени”? – питам. – „Ами тъй. Казах си – който ми е взел млякото, нека и на него нещо да му откраднат! Да види хубаво ли е”!
Както и да е. Казаното – казано! То камък да хвърлиш по някого, можеш да си го вземеш обратно. И ще е добре, ако не си го уцелил. Ама с думите не е така. Няма връщане!
На другата вечер обаче се прибира Съни и гледам го – един такъв умислен, че чак малко гузен ми изглежда. Повтарям аз номера с бирата, ама тоя път не чакам, щото не съм от най-търпеливите, а почвам да питам.
Какво се случило ли? Ами отива Съни на работа и понеже времето от предната вечер захладня, понечил да си облече работната куртка. Взел я той, ама нещо тежичка му се видяла. Като й претръскал джобовете – какво да види – киселото мляко там!
- „А така – кискам се аз – добре че си взе назад клетвата за цирея”!
Абе с две думи - историйка хем с хубав край, хем и поучителна! Щото чак на тръгване от работа станало ясно, че някой тая вечер му взел млякото – този път наистина. Взел му го бе – направо от хладилника.
Ама - да му е сладко на човека! Нали работата се размина само с това. Че то цирей, където и да ти излезе е кофти. Ама пък на з. . . вече си е сериозен проблем.
И нали знаеш - всичко и добре, когато свършва добре ;)
Защото по мои наблюдения всичко сторено се връща при нас за броени дни - и добрините, и злините.
Днес я надробиш попарата - утре си я сърбаш:) И ако ти нагарча, поне си наясно, че на себе си трябва да се сърдиш.
Бъдете щастливи с емоцийте си.Те са ни най-големият дар!
