Той се стели над всяко населено място на планетата ни. Поглъща енергията ни, отравя ни, прави ни вяли или свръхнапрегнати. Причинява главоболие, чувство за гадене, сърцебиене, учестен пулс.
Енергийният смог, както и видимият и осезаем такъв, е продукт от нашата, човешката дейност. Представлява еманации от негативните ни емоции – гнева, раздразнението, омразата, страха. Най-големи струпвания на такива тежки облаци кафяв газ се наблюдават над големите градове и мегаполисите. Постоянното пребиваване в такава среда води до постепенно изтощение на организма, нервни сривове, апатия. И, което е още по-страшно – до привикване с тази неестетвена за човека среда.
От един момент нататък психическото и физическо изтощение престава да ни прави впечатление, считаме го за нормално състояние, спираме да му обръщаме внимание. А дори и смътно да усещаме, че нещо не е наред, не знаем на какво точно да отдадем състоянието си и какво да предприемем, за да го подобрим.
Най-лесното и просто нещо, което можем да направим е колкото се може по-често да напускаме тази отровена и пагубна за здравето ни среда. Разходката из най-близкия парк обаче не решение на проблема. Нужен ни е близък контакт с живата природа извън града, поне за няколко часа седмично.
За жалост местата, останали незасегнати от човешката ни дейност, все повече намаляват или са доста отдалечени от дома ни. На тези от вас, които са готови да експериментират и да опознаят по-пълно собствените си възможности искам да препоръчам един прост и доста ефективен метод. Предлагам ви да използвате собствената си способност за визуализиране. Тя са безплатна, достъпна за всеки и единственото, което се иска от вас е да отделите 10-15 минути за себе си.
Вероятно ви е известно, че извиквайки в ума си спомен за обект, който сте наблюдавали или за минало събитие, което лично сте преживели, вие събуждате за живот и енергийния заряд, съдържащ се в спомена. По тази причина Учители, лечители, духовници съветват – Не се обръщайте назад, не събуждайте за живот миналото! Повод за такива наставления е склонността ни да си припомняме – къде с повод, къде без – предимно негативните си преживявания и болката, която сме изпитали тогава. Факт е обаче, че ние пазим в съзнанието си и спомени за прекрасни изживявания.
Всеки от нас е наблюдавал с възхищение най-прекрасния изгрев или залез в живота си, капчиците роса по уханния цвят на розата, нежното сияние на звездите в безлунна нощ, дъгата след летния дъжд. Всеки е посещавал места, чието излъчване пази в сърцето си под формата на топло усещане за мир и хармония – напевния ромон на планински поток, малка църква или манастир, пуст пясъчен плаж облян в лунна светлина, планински зъбери или обсипани с цветя горски поляни.
И така – когато ви липсват време или средства, за да напуснете поне за час града, можете мислено да отидете където си пожелаете. Не мислете и не избирайте предварително спомена или мястото. Единственото, което е необходимо да сторите, е да се доверите на себе си. Кажете си, че имате нужда да релаксирате и да се възстановите енергийно. Отпуснете се на стол, в кресло, легнете ако желаете. Формулирайте намерението си и се отпуснете. Ще се удивите как вътрешният ви Наставник ще ви отведе на точното място – там където ви е необходимо. Резултатът от такова мислено пътешествие ще бъде красноречив и равен по ефективност на реално посещение с физическото ви тяло на мястото, което сте си избрали.
Всички от опит знаем, че дори и да сме успели да отдъхнем в планината за няколко дни, или да релаксираме, още при завръщането ни в шумния град отново биваме похлупени от смазващата тежест на енергийния смог. Усещането е ясно, отчетливо, контрастно. И ако искаме да се чувстваме добре, да сме здрави и изпълнени с енергия, трябва да вземем спешни мерки. Енергийният смог е наш продукт. Можем да продължаваме да бълваме емоционални отпадъци и да се самоотравяме, но можем и обратното.
Изборът е наш!
