Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2006 17:49 - Регресивната терапия - продължение с примери
Автор: anahata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6191 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 12.07.2006 18:51


-  какво лекува регресивната терапия

Освен освобождаване на фантоми свързани с минали животи, с помощта на регресивната терапия може да се неутрализира стреса от физическа или психическа травма от близкото ни минало. Обикновено при такъв проблем ние прибягваме до лечители, които прилагат един колкото древен, толкова и ефективен способ – леене на олово (или както най-често го наричаме – леене на куршум). Аналогично по смисъл и резултати е и леенето на восък. Моята баба по майчина линия, чието име нося, лееше восък и при нея се стичаха хора от цялата Силистренска околия. Действията й бяха съпровождани от тихичко произнасяни формули, които тя запази в тайна до смъртта си.

По мои наблюдения леенето на олово или восък наистина помага, но не във всички случаи. Причините за това не са ми напълно известни, но от опит смея да твърдя, че такава манипулация извлича негативните енергии само от етерното тяло. В случай, че е засегнато и увредено и астралното тяло, вече се налага стресът да се неутрализира с един или няколко регресивни сеанса. За да илюстрирам мнението си избрах да ви разкажа два показателни случая от практиката си.

Моя бивша пациентка спешно потърси помощта ми. Случката, която тя ми разказа, бе следната. В кухнята й изгоряла електрическата крушка. Когато тя се опитала да я свали, за да я замени с нова, успяла да отстрани само стъкления балон, а металният цокъл останал във фасонката. Без много да му мисли, жената взела клещи, за да я развие и извади. Само че изобщо не се сетила да провери, включена ли е в момента лампата.  А тя била включена. Резултатът от „ремонта” бил късо съединение, съпроводено с ослепителна електрическа искра и оглушителен трясък. Стресът от този инцидент бил толкова сериозен, че въпреки неколкократно отлетия куршум жената продължавала да се стряска от най-малкия шум, да се разплаква почти безпричинно, да страда от безсъние.

Когато й помогнах да се върне към това преживяване – като страничен наблюдател, освен че подробно описа случилото се, тя видя явление, което поради невероятната му скорост остава недоловимо за зрението ни при обикновени обстоятелства. В момента на късото съединение около електрическата искра бавно се разпростря многоцветно феерично сияние. Би било красиво, ако не беше толкова стряскащо. Колко много се е уплашила жената разбрах по реакцията й по време на сеанса, защото тялото й подскочи на десет сантиметра от леглото. На задължителния въпрос какво е научила от това преживяване тя отговори: „Трябва първо да мислим и тогава да действаме”!

В разговора след сеанса ние обсъдихме склонността й да действа прибързано и необмислено. Очевидно това е била основната причина за доста критични ситуации в живота й и висшият й Аз е взел решение тя да научи урока си по трудния начин.

Вторият случай касае дъщерята на мои близки приятели. Беше преди доста години, тогава момичето учеше в гимназия. Един следобед то заедно с няколко приятелки весело си бъбрели на скамейката пред блока им. В това време към тях се приближило момче от гимназията им, което след няколко разменени реплики се нахвърлило с юмруци на девойчето. Ударите били само по главата му. В резултат на този побой момичето престояло три дни в областната болница с диагноза „сътресение на мозъка”. След изписването му разтревожените родители ми съобщиха, че от момента на инцидента до излизането от болницата в паметта на дъщеря им има бяло петно – тя не си спомня нищо. Освен това се страхува да излезе от къщи, а когато в училище срещне момчето, я обзема паника и желание да избяга и да се скрие някъде.

По време на сеанса девойчето в големи подробности ми разказа всичко. Как момчето я удря, гневът му и разкривеното му лице. Как приятелките й я отвеждат в дома й, където я посреща майка й. Как я отвеждат в болницата. Описа ми външността на лекаря, който я прие за лечение. Когато я попитах как се казва той, тя отговори, че не знае. Предложих й да прочете името му, изписано на лекарската му престилка. След сеанса моите приятели потвърдиха, че дъщеря им го е прочела правилно.

  На въпроса ми в края на сеанса, какъв е урока от преживяното, момичето не можа да ми отговори. За сметка на това пък, със сериозен и непривичен за нея тон каза, че момчето има сериозни семейни проблеми, трудни взаимоотношения с майката и спешно се нуждае от специализираната помощ на психолог. Когато я попитах, какво изпитва към него, тя отговори че му е простила и съжалява, че не е в състояние да му помогне.

Резултатът от работата ни бе положителен. Освен че възстанови празните полета в паметта си, девойчето се освободи от страха си. По-късно родителите си с облекчение констатираха, че дори и да срещне момчето, не изпитва никакъв страх, неприязън или друго негативно чувство.

откъси от "Новото лечителско изкуство"
която подготвям за печат



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shiva - Я сега да ти задам един сложен въпрос:
12.07.2006 10:29
Ще се опитам да предам ситуацията така, както я разбрах:

Как ще определиш състояние в което:
Будно състояние. Даже много будно - жената изнася лекция пред аудитория, говори, показва... В този момент започва да тече ясен спомен за минал живот, с подробности, чак до момента на смъртта. Тя продължава да говори, въпреки че остава потресена от случилото и се? Разбираш ли- говорила е адекватно, отговаряла е на въпроси, а съзнанието и същевременно е разкавало друга история, която тя е наблюдавала??? как е възможно, как се нарича това?
Тук нямаме въздействие от хипнотизиращ, нито е в пълен покой под регресия.
цитирай
2. anahata - Знам, че е напълно възможно
12.07.2006 13:02
защото и на мен ми се е случвало. И то точно както казваш "в будно състояние,. . нямаме въздействие от хипнотизиращ, нито е в пълен покой под регресия".
Само че си бях сама у дома. По всяко време можех да отворя очи - и го правих няколко пъти, ясно съзнавах къде съм, не съм била в медитация, камо ли в някакъв транс. Но като отворех очи, нещо ми подсказваше, че има още какво да видя, че тази информация е важна за по-нататъшното ми развитие и дейност.
И аз като тази жена бях потресена, още повече че сцената беше наситена с емоция - плаках с глас, така както дотогава не бях плакала никога. Сцената, която видях, бе от живот, за който впоследствие разбрах, че е бил ключов в развитието ми - или както ми казаха "това беше животът на твоето Преображение"!
Не знам обаче, ако в това време бех ангажирана с друга дейност - както в примера ти, дали щях да съумея да продължа да говоря или да правя нещо. Такава опитност нямам - поне досега.
цитирай
3. shiva - kak
12.07.2006 13:55
Как се нарича това състояние? Имаш ли представа? Аз също се озадачих, че е възможно да продължи да разговаря с хората, изживявайки такова нещо...
цитирай
4. anahata - Доколкото знам
12.07.2006 14:24
нарича се непрекъснатост на съзнанието - когато едновременно си и тук и в другото измерение. Макар че този термин означав амного повече!
На този етап от развитието ни малцина са го постигнали, при някои се проявява инцидентно, както в описания от теб случай, но не е постояяно състояние.
Тези, които са в състояние постоянно да поддържат непрекъснатост на съзнанието си ние наричаме Аватари, Учители, членове на духовната йерархия.
цитирай
5. shiva - Много благодаря за изчерпателния отговор!
12.07.2006 14:39
Обаче ще си позволя още едно въпросче:
Следната история: Бяхме в планината с една моя добра позната.Ние с брат ми тръгнахме за хижа Рай - 4 часа път от Паниците, където тази моя позната с останалата част от компания остана "да пазят палатките".
Изви се страшна буря с град и дъжд, тъкмо, когато тръгнахме да слизаме обратно от хижа 'Рай". Компанията обаче не се притеснили за нас, защото въпросната дама ме "попитала" къде сме, има ли къде да се скрием, до колко време ще се приберем. Пристигнахме в точно "назования"от мен по време на този "разговор" час.
Разказвала ми е как, когато и липсвали близките и, "говорела с тях", а те и казвамли това, което иска да знае. В повечето случаи дори неща съкровени, които иначе незнае дали биха и споделили, но пък и в никакъв случай неща, които не би трябвало да знае - казвала ми е как едното и дете и и отговарял с усмивка "Анке, много искаш да знаеш!", и тя не нахалствала :).
Та въпросът е - с кой говори тя? С Личността явно не е. С Душата ли? Или с Висшето Аз?
Имаш ли теория?
Това е малко като твоя случай в планината с онази изгубената жена ...или не?

цитирай
6. anahata - Имам практика:)
12.07.2006 15:11
Всеки може да общува по този начин с другите, само че повечето хора не го знаят:)
Ако искаш, пробвайнякой път. Просто визуализирай някого, като начало - нека да е близък човек, с когото вече имате установени добри контакти. Разговаряй с него, попитай го нещо - ще се убедиш, че такава комуникация е възможна:) Защото това, което ти е казал, после ще се потвърди.
дали разговаряш с Душата или висшия Аз - това заиси от терминологията на различните духовни школи. Няма значение термина, но не е личността разбира се. В болшинството от случаите човекът, с когото си общувала по този начин няма да има спомен в будното си съзнание за проведения разговор.
Едно е важно - той е напълно реален:)
цитирай
7. shiva - Че е реален -
12.07.2006 15:23
убедих се вече, въпреки че доста скептично бях настроена!
Мисля, че не успявам да се концентрирам достатъчно - при мен не става, опитвала съм, но не ми отговарят :).
цитирай
8. anahata - Като начало
12.07.2006 15:37
отговорът може и да не е словесен.
Жест, гримаса, дори просто усещане за настроението на събеседника - това са безсловесни послания.
цитирай
9. shiva - Страхотна си!
12.07.2006 15:38
Благодаря :)!
Ще продължавам да опитвам :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anahata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1383941
Постинги: 228
Коментари: 1996
Гласове: 6360
Архив