Прочетен: 6553 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2008 09:18
“Това никога няма да ти го простя”! Всеки от нас е изричал тази категорична фраза поне веднъж в живота си. Поводите са най-различни. Дребна обида, предателство на приятел или любим, грубо или несправедливо отношение, което дълбоко ни е наранило. В повечето случаи съумяваме да превъзмогнем огорчението и обидата, да простим и да забравим. Особено ако сме засегнати от близък човек, когото обичаме - детето ни или някой от родителите ни. Но понякога болката се загнездва дълбоко в душата ни и се оказваме неспособни да я прогоним оттам. Но за наше добро е необходимо да положим усилия да се освободим от нея. Заради здравето ни, за да запазим така ценната и необходима за съществуването ни жизнена енергия. Не случайно един от големите християнски празници е денят за прошка. Ден, в който да простим - на другите и на себе си - и да помолим да ни простят.
Когато сме обидени на някого, между нас и човека, който ни е засегнал се създава своеобразен енергиен канал, през който от нас към него изтича собствената ни жизнена енергия. Впрочем тази енергия “подхранва” у въпросния човек точно тези негативни страни от характера му, чиито прояви са ни засегнали. Сигурно ви се е случвало само като си спомните за такъв човек да почувствате физическа слабост. Най-доброто, което можем да направим за себе си, а и за човека, който ни е наранил, е да се опитаме да простим. Понякога е трудно, почти непосилно. Но ако положим усилия, след време ще разберем, че си е заслужавало.
Поради същите причини (за наше добро) е необходимо и ние да помолим за прошка, когато сме били груби и сме нанесли обида на някого. Не е задължително да го правим лично. Можем да го осъществим и мислено, представяйки си човека, от когото ще искаме прошка. Представете си как той ви благодари за това. Благодарете му мислено и вие. Уверявам ви, ще се почувствате по-добре. В повечето случаи нежеланието и неспособността ни да прощаваме, вследствие на загубата на енергия, води до влошаване и на здравословното ни състояние.
И не на последно място - много важно е да умеем да прощаваме и на самите себе си. Много от нас от години живеят с чувството за вина заради извършена волна или неволна постъпка, за която и до ден днешен съжаляват. Важно е да не забравяме, че всички ние грешим - по един или друг начин. Разумно и мъдро е да извличаме поука от грешките си, за да не ги повтаряме. Несправедливо е обаче към самите нас да живеем с чувството за вина и по този начин да нанасяме трайна, понякога непоправима вреда на собственото си здраве.
Погрешно е да смятаме, че признанието че сме постъпили неправилно и искането на прошка е проява на слабост, от която наскърбения от нас човек след време ще се възползва, за да ни уязви. Напротив - способността да си признаем, че сме сгрешили е характерна черта на силните и благородни натури. Проявена спрямо децата ни тя е един чудесен пример за подражание. Много по-мъдри, отколкото смятаме, те оценяват положително подобно отношение, след което започват да ни ценят и уважават още повече.
Имайте предвид, че ние идваме на този свят, за да натрупаме опит, да решим кармичните задачи, с които не сме съумели да се справим в предишен живот, да напреднем в развитието си. Често съдбата ни среща както с приятели, така и с врагове от предишни животи. А те - “враговете” (аз предпочитам да ги наричам противници) - много често са именно хората, на които не сме съумели да простим тогава. Точно неразрешените конфликти, непростените обиди, ненавистта и омразата са веригите, които трайно са ни свързали с тези хора и отново ги довеждат в живота ни. А начинът, по който можем да се освободим от тях е прошката - искрена и безусловна.
Спомням си за млад мъж, когото консултирах заради остри пробождания в сърдечната област, придружени и от други тревожни симптоми. Лекарите не открили никакви органични или функционални увреждания на сърцето, а в интерес на истината - аз също. Само че човекът наистина не се чувстваше добре. Когато го попитах с кого толкова не може да се спогажда и кой го дразни до такава степен, че да реагира и сърцето му, той полукомично, полутрогателно изпъшка и. . . назова тъща си. Положението изобщо не беше за смях и аз се заех да му обяснявам, че трябва да сключи примирие с тази жена - вътре в себе си, ако иска да се чувства здрав. Само че той смяташе подобен акт за абсолютно неизпълним. Тогава предпазливо му намекнах, че тази вражда между тях е най-вероятно от предишни животи и че щом не могат да се помирят в този живот, то той би следвало да има готовност за нова среща с нея в някой от следващите. При тези ми думи човекът буквално подскочи от табуретката, на която седеше. След кратък размисъл отривисто заяви, че “тая няма да я бъде” и изрази съгласие да работим заедно за изчистването на причините на проблема.
Добър начин да се освободим от натрупаната болка и обида или от чувството за вина е да се опитаме да го напишем на лист хартия. Вземете празен лист и напишете: Прощавам на. . (напишете името на човека, на когото се опитвате да простите) за. . .(опишете ситуацията). Прощавам на себе си (по гореописания начин). След като приключите, накъсайте хартията на късчета и я изхвърлете. И тъй като написаното ще бъде прочетено единствено от вас, то постарайте се да бъдете максимално честни и справедливи. Ако преиначите нещо, то ще излъжете самите себе си. Отделяйте за това по 10- 15 минути дневно дотогава, докато се убедите сами, че сте простили напълно. Облекчението, което ще почувствате след това си заслужава и времето и усилието.
В живота на всеки от нас присъстват почти непоносими “дразнители”. Често това са хора от най-близкото ни обкръжение, някой член на колектива, в който работим, понякога е един от родителите ни, а дори и някое от децата ни. В такива случаи се оказваме особено уязвими и затормозени от нехармоничните си взаимоотношения. Но въпреки това не можем да избегнем контактите си с тези хора. Често те предизвикват у нас чувство на гняв и раздразнение дори и без да сме в директен контакт. Достатъчно е да се сетим по някакъв повод за тях, а това се случва по-често отколкото би ни се искало. Просто те се появяват в мислите ни “ни в клин ни в ръкав”. Аз също съм изпадала в такива ситуации, затова ви предлагам един способ да си помогнете - както на себе си, така и на човека, който най-много ви дразни.
· Намерете начин да се усамотите за няколко минути. Мислено извикайте образа на човека пред вътрешния си поглед. Когато си го представите достатъчно ясно кажете му гласно или на ум - “Благославям те с обич (или “прощавам ти с обич”) и те освобождавам. Иди си с мир”. Ако искате можете да добавите - “Ти си свободен (а) и аз съм свободен (а)”. А можете да си измислите собствена фраза.
Важното е да сте искрени и освободени от каквито и да било лоши чувства. В някои случаи, ако сте съумели добре да се концентрирате и да се изолирате от заобикалящата ви среда, по време на тази визуализация може дори да възприемете на мисловно ниво отговора на вашия въображаем събеседник. Понякога той приема прошката или поднесеното извинение с усмивка и благодарност, понякога възразява,че не е направил нищо лошо, за което да се налага да му се прощава. Всеки път е различно и вие ще го разберете едва когато опитате. В случай че не забележите и не почувствате видима промяна - а тя трябва да настъпи както в отношението на другия човек към вас, така и във вашите чувства към него - то опитайте отново. Възможно е или да не сте били напълно искрени и освободени от негативното си отношение към него, или да не сте съумели да се изолирате от околната среда и да се концентрирате добре.
Тази стъпка от ваша страна би трябвало да спомогне за временното подобряване на взаимоотношенията, които ви тормозят. През времето на това “затишие” обаче е добре да се опитате да анализирате самите себе си. Понякога в хората, които най- много ни дразнят, ние виждаме някой свой недостатък, който не сме способни да открием в самите нас. Тогава нашият дразнител ни служи за своеобразно огледало, в което с малко мъдрост и търпение бихме могли доста добре да се огледаме. Погледнато от такъв ъгъл често именно тези хора са и нашите най-добри учители. И вместо да им се сърдим или гневим бихме могли да се насочим към размисъл какъв е урокът, който животът ни поднася точно чрез този човек и точно по този начин. Кое е това трънче в характера ни, което не сме способни да открием сами, та се налага някой друг да ни служи за лупа. Трябва да знаем, че колкото по-често се повтаря един и същи проблем, конфликт, ситуация, колкото по-затруднени сме в намирането на правилното решение и верния отговор, толкова по-важен и ценен е урокът, който ни се поднася и опитът, който той ни носи.
Сигурният знак, че сме решили задачата и сме усвоили урока е, че каквото и да прави оттук нататък, както и да се държи към нас, човекът, който ни е ядосвал или ни е причинявал болка, вече няма власт над нашите емоции и мисли. Тогава наистина и той е свободен, а и ние - също. Цветето на любовта, на което сме дали живот чрез скромната си визуализация, вече е разцъфнало и разпръсква в душите и на двама ни нежното си благоухание.
Предпоследният стих от молитвата “Отче наш” гласи:
“И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници”.
След което Спасителя добавя:
. . . “Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им,
то и небесният Отец ще прости на вас”.
Матея. 6: 12, 14
откъс от "Сребърната нишка"
09.03.2008 10:06
Чета последната ти книга, често прекъсвам, мисля, чудя се, прозирам.... БЛАГОДАРЯ!
Успявай! Радвам се, че те открих! Мария Петрова, Русе
Прошката е трудно дело!