Колцина от нас са осведомени за невидимите докосвания на енергията ни до аурата на човека, за когото си мислим в момента? Понякога ми става много болно, че поради невежество, нежелание да променим дори на йота представите и възгледите си, егоизъм или страх неволно причиняваме, дори на обичани от нас хора, страдание.

Може би мястото на този постинг е в другия ми блог, но реших да го публикувам тук. Все пак е видно, че Светът на ahahata доби някаква популярност и шансът написаното да бъде прочетено тук е по-голям. А на мен ми се иска да сте по-осведомени по тази тема.

Според моите разбирания има две основни категории причинено на друг/и зло. Несъзнателно (неволно) и съзнателно (умишлено). Всеки, в това число и аз самата сме изправени пред вероятността да нараним неволно – физически или емоционално, друго същество. Казвам същество, защото ние обикновено имаме някакви етични или морални бариери, които ни налагат задръжки, когато се касае за човешките ни взаимоотношения. И малцина от нас се замислят, че и растенията  и животните - като проява на божественото, също изпитват своеобразна болка и страдание, когато биват наранявани.   

Всеки от нас, в това число и аз,  е наранявал друго същество. За себе си смея да заявя, че никога до сега, в настоящия си живот, не съм го правила съзнателно и умишлено! За предишните си животи не знам. Най- вероятно имам такива простъпки, но законът на кармата се грижи всяко наше (благо)деяние да получи своята награда (или порицание). Така че гледам на някои от страданията, през които съм преминала в този живот, като на изкупление. Други от тях са плод на неспособността на бившите ми (а и настоящи) противници да сключат мир със себе си, а след това – и с мен. Но това е друга тема.

Искам днес да споделя с вас какви процеси протичат и какви са последствията за обектите на нашите чувства и мисли. Когато мислим за някого, мисловната (психичната) ни енергия докосва, а понякога буквално пронизва аурата на този човек. Уточних вече в началото, че принципно процесите са едни и същи при всяко живо същество, но от тук нататък ще визирам само човешките ни взаимоотношения, а вие можете да ги съотнесете и за другите форми на живот.

Ако мислите и чувствата ни са положителни, то усещанията, които те пораждат в обекта са подобни на нежни докосвания, които му въздейства изключително благотворно. Те са вдъхновяващи, стимулиращи най-възвишените пориви на душата му, целебни дори.

Когато обаче се поддадем на негативните си страсти и емоции и не съумеем да ги овладеем, то аурата на  човека, за когото си мислим и на когото се гневим(осъждаме, завиждаме, мразим) бива пронизана от невидими но напълно реални енергийни стрели. Как ми се иска да съществува апаратура, посредством която да мога да ви покажа нагледно това, което съм виждала с финото си зрение:(

Имало  е случаи, когато мой приятел и дори децата ми са се обръщали към мен с молба да им помогна, защото се чувстват на ръба на силите си. Не знам доколко ще ми повярвате, но в някои случи аурите им наподобяваха таралеж, а в други приличаха на дрипи!!

Писах за това в новата си книга, която вече можете да си свалите от тук, по темата за негативните енергийни вмешателства. Искам само да допълня нещо, което там съм пропуснала – какви са усещанията при подобно частично или масирано нахлуване в личното ни пространство. Най-характерното е усещането за леко боцкане или тръпнене по цялото тяло. Не знам как по-ясно да го опиша, за да ме разберете:( Наподобява лекото изтръпване, както когато близнем с език електрическа батерийка.

Когато зарядът е по-силен, се усеща внезапна пареща болка, локализирана в точно определен участък от тялото ни. Най-често това са енергийните центрове на гърба, намиращи се до лопатките. Понякога се чувства остра болка в слънчевия сплит, последвана от усещане за раздразнение и отпадналост. Много показателен симптом за нахлуване в аурата ни чрез взлом е внезапната и краткотрайна сърдечна аритмия. Сърцето ни все едно че се преобръща в гърдите ни. Следват още няколко такива „салта”, след което настроението и жизненият ни тонус спадат, оптимизмът ни отстъпва място на негативизма, ставаме раздразнителни и заядливи.

Вероятно няма да ми повярвате, но живеем във времена, когато много хора развиват с ускорени темпове своите свръхсетивни възприятия – ясновиждане, ясночуване, телепатични способности. Възхитени и завладени от новите си умения, мнозина от тях не издържат на изкушението да ги използват. За съжаление – за щяло и нещяло. И много често – за да комуникират по този начин с останалите.

На практика, за да се осъществи подобна комуникация, е необходимо да се изгради връзка – нещо подобно на кабелната телевизия или интернет. При тази форма на общуване обаче е задължително ние да поискаме съгласието и позволението на човека, с когото възнамеряваме да се свържем! Защото знаете ли какви са последствията за него?  В определени зони на аурата му вие бихте забили (в буквалния смисъл на думата) нещо, подобно на „сонда”! И това „нещо” първо ще му причини реална физическа болка, второ ще внесе дискомфорт във възприятията му, трето – ще наруши неговото физическо и психично равновесие!

Така че, ако ви е грижа за близките и приятелите ви, не им причинявайте това! По никакъв начин и предлог! Ние сме дарени със свобода и неприкосновеност от Създателя. И този безценен дар включва и „клаузата” да причиняваме добро/зло на други живи същества, НО - на своя отговорност! Така че, преди да се възползваме от правата и свободите си, е изключително полезно за нас да се запознаем със Законите, регламентиращи както действията ни, така и последствията от тях.

Няма кой друг да плаща нашите дългове, които натрупваме било от незнание, било от безхаберие и/или усещане за недосегаемост! Пред корумпираната ни земна съдебна система някои номера може и да минават. Но не и пред другата – духовната. Защото тя е справедлива и абсолютно безпристрастна!

Което е оптимистичен завършек на този малко песимистичен постинг. Нали?

P.S. Предполагам, че ще имате запитвания относно методите, посредством които бихме могли да се предпазим или защитим спрямо подобни нахлувания в неприкосновената ни лична територия. Отсега ви отговарям – такива универсални защитни методи няма. Или поне на мен не са ми известни. Знам обаче способи, посредством които можем да изцелим раните си. Но за тях ще пиша някой друг път.

Извинете ме за дългия постинг!

за информацията... и точно отгатна въпроса ми :)
А постингът мн бързо се чете :))

В добавка на чудесната тема:психически щит има,но той е труден за създаване и поддържане...
А "нападателите" не си дават сметка за ефекта на бумеранга,който рано или късно ще изпрати обратно психичната стрела на нападението обратно в неговата аура,при това с двойна сила,при това с пречупен,многократно по бодлив връх,което ще направи проникването още по-болезнено и дълготрайно

знам и за ефекта на бумеранга, и за щита:) Но въпреки тях никой от нас не е недосегаем, защото бронирайки се срещу "противниците" ние бихме ограничили възможността да комуникираме и с останалите. Темата е почти неизчерпаема. . .
Идеята ми е читателите на блога ми да узнаят (или да си припомнят) какво сме в състояние да си причиним един на друг.

думите и действията човешки често могат да доведат до необратими последствия. Лошо е, когато нараняваш ... винаги се връща отново при теб самия ... А ако те нараняват ... боли ... избрала съм си да приемам обидите с размисъл и усмивка и смятам, че така е по-редно и разумно ...
Благодаря за мъдрите слова, anahata :)))

От доста отдавна се чувствам като парцал (буквално) и психически, и физически. От около 2-3 месеца пък паренето в областта на лявата ми лопатка и болките в слънчевия сплит са почти ежедневни. Което ще рече, че някой (или няколко хора) едва ли не непрестанно си мисли с лошо за мен... А аз не смятам, че досега в живота си съм наранила някого умишлено. И точно това ме накара да се замисля! Дано успея да стана по-добра, отколкото съм смятала, че съм! Пожелавам си го!
А на теб много благодарности за интересните ти писания! И много успехи! Бъди здрава!

няма друг начин да рзберем какво причиняваме на другите, ако не го изпитаме на собствен гръб:(
Моля те да не ме рабираш погрешно. Не казвам, че си причнила зло някому, поради което се чувстваш по този начин. Но от опит знам, че личните ни страдания ни носят и полза, помагайки ни да се научим какво да НЕ причинявам на другите.
Ако повечето от нас си давахме сметка за тези неща, светът щеше да е много по-различен днес - в положителен смисъл. Но никога не е късно да започнем да работим по въпроса:)

То си е така. Явно аз нещо се вземам по-сериозно и се смятам за по-добра, отколкото съм (опит за самоирония, ама май неуспешен...:((().
Стремя се да не причинявам на хората това, което не бих искала те да ми причинят на мен... Е, явно не успявам. Но наистина не го правя умишлено! Това поне е гарантирано!!!
А и занапред ще си имам "едно наум", когато се засиля да правя нещо с най-добри намерения!!!
:о)))

Е те сега ме притесни! Едно време, преди отдавна, подарих на любознателната ми дъщеря микроскоп. Злото, което причиних по този начин на десетки инсекти, свършили размазани на предметното стъкло на този инструмент сигурно завинаги ще тегне над кармата ми. Но замълчете чакри! Аз ще се поправя! Ще си стегна аурата (сигурен съм, че мяза на нещо, домъкнато от котката). Ще нахраня хлебарките. Ще измия чиниите. Анахата, кажи ми, моля те, че не всичко е загубено! Бедний ми Краси! Имало още да страдаш, човече...

Благодаря за него (че го публикуваш тук)- полезен е, макар че аз самата мисля и усещам същите неща като теб и си правя съвсем същине изводи, така че специално за мен (а и за други хора предполагам) не е нещо ново всичко това... Но все пак важно е да се пише на тези теми от време на време (сигурно и за ще го правя в бъдеще в моя блог също :)
Винаги ме е натъжавало това, че човек, ще не ще, неминуемо наранява все някого... Аз също като теб, в този си живот специално съм го правила единствено неволно (за това гарантирам!, не мога да понасям чужда болка, съответно не бих искала да причинявам такава, дори и някой да ми е неприятен- тогава просто се чувствам далече, и не мислря повече нищо за него...). Но и аз допускам, че в предишни животи съм наранявала и умишлено, заради което, разбира се, съм си платила цената в пълен размер... (казвам платила, тъй като от една-две години вече не чувствам че плащам нещо, както чувствах през целия си живот преди това).
Изводът наистина е оптимистичен- знаейки какво причиняваме, след като сме го изпитали на свой гръб, просто няма да го правим повече. Поне не умишлено...Което хич не е малко :)

(извинявам се за дългия коментар)

Прекрасен постинг! Всичко това съм го изпитвал на собствения си гръб. Несъзнателно, поради много силната ми енергия, съм причинявал...офф! Не ми се говори, но е било от невежество! Вече много внимавам!

candysays, тази убеденност, че си си платила вече в пълен размер, направо ме разсмива :-). ние никога не знаем със сигурност кога за какво точно плащаме.
и освен това е рано на 25 години да се прави каквато и да е равносметка :-).

Времето на душата не се измерва с тези няколко (25) години... Има различни видове време, убедена съм... И никога не е късно (или рано), според мен, човек да си прави равносметка...
Нямаш право да съдиш така някого, когото не познаваш... и нямаш представа какво е мислил, чувствал и преживял ВЪТРЕШНО... Никога не съм казвала на никого, че ме разсмива нещо, което той споделя с мен, и което е сериозно... И затова не мога да понасям някой да се разсмива от нещо, което споделям аз. Това е... Съжалявам за малко острата ми реакция, но тези неща ме засягат дълбоко!...

suvsem sluchaino popadnah na tazi statiq,dokato turseh otgovor na moq problem.Znachi ot nqkolko dni nasam chuvstvam po cqloto si tqlo bokane,kato cheli nqkoi me bode s kurfica,mnogo nempriqtno useshtane,vyzmovno li e da stava vupros tocho za tova koeto e pisano po gore,i razbirase kakvo moga da napravq samata za da se osvobodq ot tova chuvstvo
blagodarq

отговор на въпроса си можете да намерите в книгите ми. Изтеглете си ги от Спиралата - линковете са в другия ми блог, или си ги купете - има ги в "Хеликон"

поздрави