Ако сравним етапите от духовното развитие на човека със степените на образованост, то Посвещенията биха съответствали на висшето образование. За да навлезем в учебните зали на университетите, ние трябва да придобием съответните знания, преминавайки през началното, основното и средното образование. Едва тогава, вече придобили основни познания в различните области на естествените и точните науки, ние се насочваме към конкретна област на досегашното човешко познание и продължаваме образованието си в някое от многобройните висши учебни заведения. Разликата между светската и духовната степен на познание се състои в това, че при духовното си развитие всички - без изключение - продължаваме нагоре и, рано или късно, влизаме в учебните зали на Неостаряващата Мъдрост.

Нишката на Ариадна, която води всеки от нас през сложния лабиринт на духовното познание, е принципът на аналогията. Всяка, дори и минимална степен на познание, вече може да служи за ориентир и средство за съпоставяне, чрез което да възприемем и усвоим новата информация. Представете си едно новородено бебе. Душата му, завърнала се на Земята чрез поредното въплъщение, попада в един напълно непознат свят, при съвсем различни условия. На всичко отгоре и тялото, което е връзката й с този свят на най-плътната материя, също е ново, неразвито и трогателно безпомощно. Първите седем години от живота душата посвещава на неговото овладяване и поставяне под контрол. Следващите два седемгодишни цикъла са посветени на овладяването на астралния и менталния носител. И едва след като се е научил да ги управлява, човек вече може пълноценно да ги използва, да опознава заобикалящия го променен и нов за него свят и - в крайна сметка - да трупа нов и полезен опит. 

Подобни етапи на развитие - но вече с много по-голяма амплитуда, в много по-разширен смисъл,  ние преминаваме и по пътя на цялостното си духовно усъвършенстване. Принципът на повторенията - отново на същия етап, но на по-високата извивка на спиралата, е основополагащ и е заложен в основата на развитието на Вселената и Живота. Трите Посвещения, които в основата си наподобяват овладяването на трите ни тела  в рамките на един живот, и през които всеки от нас трябва да премине, бележат степента на контрол постигнат от страна на душата над низшите й носители.

Първо посвещение се приема тогава, когато душата съумее на установи окончателен контрол над физическото тяло. Това означава, че човек трябва да успее да превъзмогне всички изкушения и пристрастености, които най-плътният му носител издига като препятствия. Т. нар. “грехове на плътта” - пиянство, лакомия, сексуални апетити, вече не трябва да господстват. В Новия завет тези изкушения символично са представени чрез първото предложение, което сатаната прави на Христос, отвеждайки го в пустинята. Пустинята, където човек остава сам със себе си и никой, освен собствената му душа, не може да го изведе оттам. Тази устойчивост спрямо непрестанните претенции на тялото всеки от нас е изграждал бавно, постепенно и с много труд, в продължение на безброй животи.

В днешни времена променените условия за съществуване на планетата вече не налагат необходимостта да се концентрираме изцяло върху начините за физическо оцеляване. Отдавна сме напуснали пещерите, климатът е много по-благоприятен, храната, облеклото и подслона се осигуряват с много по-малко физически усилия. И ако, към този момент, по света все още има много гладни, зле облечени и останали без подслон хора, то това се дължи на прекомерните амбиции и желания на нищожно малка част от човечеството.

Не е далеч времето, когато еволюцията ще принуди тази шепа “господстващи” или да се промени, или ще й бъде отнета възможността да се връща за въплъщение точно тук - на тази планета. Не поради налагането на висша воля, което би нарушило Закона за свободната воля и избор. А поради това, че в резултат на стремежа и усилията на останалата част от човечеството, планетарните условия за живот ще са променени. В условията на повишени вибрации на телата на планетарния Логос душите на ориентираните към егоизма, злобата и алчността, просто няма да могат да съществуват на планетата. Премахването на мизерията, болестите и всички други неблагоприятни условия е в наши ръце. Което е пряк стимул за духовно развитие и усъвършенстване.

Облекчените условия за физическо съществуване (в планетарен мащаб) говорят за факта, че вече голяма част от човечеството е преминала през първо посвещение. До голяма степен е усвоен един важен урок. Вече сме пораснали, преминали сме “първите седем години” и можем да продължим нагоре.

В Планинската си проповед (Матей. Гл. 5-7) Христос изрича: . . . “и лявата ръка да не знае какво прави дясната”. До определено ниво на развитието ни съществува прекъсване на съзнанието (при преходите ни в Тънкия свят по време на сън, молитва или медитация) и физическия мозък не регистрира в будното съзнание дейността на духовната ни същност във висшите светове. В действителност повечето от хората, приели първо посвещение, нямат ясната представа, че вече са преминали през него. За това събитие обаче ни се дават косвени знаци. За този значим етап от развитието ни Тибетеца казва: “отделният посветен, който приема това посвещение, осъзнава големи промени в отношението към себе си, към събратята си, към обстоятелствата и към начина, по който си обяснява събитията в живота. Посветеният има нова ориентация към живота и забелязва един нов мисловен свят”.

Белезите, подсказващи, че отделният индивид е преминал през Рождество, са все по нарастващата любов, състрадание и съпричастност, които посветеният проявява към всяка форма на живот. Нараства и стремежът към  повече духовно знание. Без значение дали изповядва дадена религия, а и не е задължително да е религиозен в традиционния смисъл на думата, такъв човек се изпълва с една нова духовност. Чувството за отговорност нараства, а импулсът да се служи и помага на събратята става все по-мощен. Осъществило се е рождеството на Христос в пещерата на сърцето.

...за всичките ти постинги тук! И въобще за всичко, което правиш... и твориш :)
Наистина откривам много сходни мисли и вярвания между мен и теб... Това ме радва.
Ще започна да те чета по-редовно, и да "открадвам" време за блога ти... :)
Честита Нова година, между другото! Нека бъде добра и щастлива за всички ни!

П.С. Особено ми хареса последния абзац... И особено последното изречение!... :)

Мислех да пусна постинги и за следващите три посвещения, но се отказах. Който се интересува, да си изтегли "Сребърната нишка" :))

при първа възможност :) Защото тези неща ме интересуват...